Окей, опитайте се за момент да усетите как се чувствам в този момент.

Представете си, че сте оттатък Голямата вода, в Калифорния, САЩ. Представете си, че сте дошли тук за един месец и докато сте тук разбирате от агенцията, от която сте купили билета си, че полетът ви от Лондон до София (директен полет София - Лос Анжелис няма, има смяна на полети в Лондон) е отменен. Полетът, разбира се, е на България Еър. Представете си как полетът ви от Лос Анжелис до Лондон каца в Лондон в 12:00 на дадена дата, а от България Еър учтиво ви предлагат да седите цяла нощ на изключително “приветливото” и топло Хийтроу, за да хванете чак следващия им полет на следващия ден, тъй като полетът, който е трябвало да хванете 4 часа след кацанато си в Лондон, е отменен поради мистични причини.

Окей, в самолетния бизнес това е нещо, което се случва. Не често, може би се случва с 10-на полета през цялата година, но все пак се случва. Самолетните компании в такъв случай са задължени да ви предоставят хотел и храна до следващия полет. Факт.

Така и с България Еър. Драснах им мейл (тъй като минутата до България струва само 6лв. по роуминга на МТел, а и защото предпочитам e-mail за решаване на проблеми) и хората учтиво ми отговориха след два часа, че ми предлагат в действителност следващия полет и че ако реша да приема, хотелът ще е за тяхна сметка. Всичко звучи добре - както и трябва да бъде.

Следва моят обратен мейл, в който се интересувам от вариантите за нощувки на Хийтроу, защото самолетните компании винаги имат доверени хотели, в които настаняват своите клиенти. Изпратих мейла. И от тук започна всичко. Тоест, започна нищото.

Една седмица тишина. Никакъв обратен мейл, никакво позвъняване, никакви признаци на живот - нищо! Три изпратени мейла - нищо. Най-накрая в днешния ден доверих на мой познат в България да телефонира до България Еър, тъй като обаждането на телефонен секретар с всичките прехвърляния и т.н. през роуминга на МТел, който е 6лв. на минута, ще ми излезе доста солено.

И, въпросният мой познат, самият него, дето е никакъв, от България Еър го информирали. Информирали го, че щом съм предупреден 14 дни преди полета, нямам право на нощувка. НЯМАМ ПРАВО КОМПАНИЯТА ДА МИ ПОЕМЕ РАЗХОДИТЕ, КОИТО ТЕ МИ ПРИЧИНЯВАТ! Камо ли пък да имам право на някакво обезщетение за безкрайните неудобства от това да висиш цяло денонощие на летище, особено когато в България те чакат хора, когато си се уговорил кой да те вземе от летището и прочее.

България Еър - никога повече. Ако проблемът не се реши дистанционно, щом се върна в България, веднага ще задвижа дело срещу тях. Омръзна ми от бизнес по български.

Examples:

ipod touch
sony psp

Наследете се.

Няколко дена преди коледа се случи нещо, което за кратък период от време ме беше изкарало извън нерви, но в крайна сметка беше забравено до днес, когато се присетих.

Не помня кой ден беше, но помня, че разстоянието от Халите в Южен (гр. Пловдив) до един магазин, който беше в една пресечка на бул. Руски (в близост до пожарната на “Централен”) го “стопихме” с колата за скромния час и половина, при нормално необходимо време от около 5-10 минути. Причината беше, че до площад “Съединение” беше станала сериозна катастрофа, в която рейс на “Градски Транспорт”, пардон, “Хеброс Бус” беше позавлекъл няколко автомобила. Разбира се, в трафика тази причина не ни беше ясна. Все тая!

В крайна сметка, след като се върнахме до Халите в К. Париж, оставихме колата и решихме да поемем пеша до Панаира, тъй като в този изключително приятен полу-софийски трафик наистина не ми се шофираше. Речено - сторено. Поразкарахме се до панаира (~6 килоемтра), видяхме се с майка ми. На връщане отново тръгнахме пеша. На колелото на “Панаира” стъпнахме на пешеходна пътека и тръгнахме по нея, при което два автомобила спряха и ни изчакаха да пресечем. Тъпчехме зебрата гордо със зимните си обувки, докато изневиделица след 2-рата спряла кола не изскочи един бял мерцедес (ме преследва в живо-о-та), който беше каран от някакво малоумно говедо, което беше решило, че щом на пешеходната пътека има два спрели автомобила, значи то непременно са балъци и малоумното говедо може просто да намери някаква пролука между двата тротоара на пътя, откъдето да се шмугне и да си продължи напред, без да си прави труда да спира. В крайна сметка - всички в тази страна са балъци, само говедата са си говеда!

Речено - сторено. Колата с прилична скорост се промуши в ляво от единия спрял автомобил. Слава богу ни забеляза в последния момент и наби спирачки.

Трудно може да бъде описан следващият момент. Нещо средно между сцената в последната “Матрица”, в която камерите започват да се върят около Нео и той гледа лошо агентите и някой от погледите на Чък Норис, който се готви да убие динозавър. И понеже съм изключително културен гражданин с ясно изявена гражданска позиция, изпод сбръчканите вежди и изострените очи се отвори една голяма порта на мрака, от която се чу ехото на Боговете, което гласеше: “Да ти еба майката-а-а!”.

Разбира се, говедото не остана съпричастно и взе да блъска по волана разярено от моята обида, след което няколко пъти изигра сценката “Ей-сега ш’ъ слезн’ъ и щ’и счупа мутрътъ!”. И когато дойде време за “чупенето на мутрътъ”, сиреч след като тръгнах към шофьорската му врата (разбира се, без никакво желание да се стига до бой, просто исках да му обещая, че утре аз ще изкарам по същия начин акъла на детето му и жена му), говедото просто даде газ и изпили евтините си летни гуми, отпрашвайки в неизвестна посока.

Каква е поуката от тази кратка и до болка позната история, драги ми читателю?

Историята започна няколко дена преди 31 декември, а мястото на събитието е китния български курорт Велинград. При шофиране с около 40км./ч в града попаднах в кокетна перфектно изрязана във формата на правоъгълник дупка на асфалта, дебрите на която бяха на около 20 сантиметра под земната повърхност. Разбира се - крива джанта, много зверски удар, уплашени пътници. И всичко това… с 40км./ч!
По-интересното беше, че можех безпроблемно да се прибера в Пловдив. Има само една лека подробност - след попадането в дупката двигателят на колата загасна и не желаеше да запали отново по никакъв начин. Причината - колата беше включила anti-explosion защитата си за случаи на катастрофа, чрез която спира подаването на горивото до двигателя до второ нареждане с цел избягването на разтичане на гориво, запалването му и…
По принцип деактивирането на тази защита не е нищо особено. В автомобила има копче, което се натиска, защитата се деактивира и си свободен да запалиш автомобилът си и просто да потеглиш. Има само един почти незначителен въпрос, който разваля идилията.

А именно - къде подяволите е това копче?

В крайна сметка, след 30-минутна борба и справки по телефона, както и в Интернет, намерих къде се намираше прословутото бутонче. Натиснах го, колата запали и се прибрахме безпроблемно в Пловдив.  Разбира се, със силно занижена скорост, тъй като при 70км./ч гумата кривеше заплашително.
Каква е равносметката? “Оправяне” на гума в новогодишния ден, 20 лева “назад” за работата при майстора, ‘срам-ме е да си кажа колко’ лева за нова джанта и… така.

Разбира се, на следващия ден, аз трябваше да си купя винетка. Сами можете да се сетите с каква погнуса подадох парите на служителката в Shell, след което с каква погнуса залепих отвратителния стикер на стъклото на бялата ми каляска.
И, за да е пълна картинката, днес (5 януари) в 1 часа през нощта пътувах от Пловдив до София по магистрала “Тракия” за рекордно ниските три часа и половина. Сутринта, в 6:00 потеглих обратно към Пловдив от София и този път успях да намаля времето на 3 часа.
И то не защото колата ми не е подготвена добре - колата е с широки 17″ джанти и зимни гуми, всяка от които струва 400лв. Просто на 80% от магистралата не можеше да се види цветът на асфалта, тъй като ледът го покриваше невероятно добре.

И, разбира се, между 1:00 и 4:30 не видях нито една машина на магистралата, която да прави нещо по въпроса.

Евала, винетке! Догодина ще те фалшифицирам, обещавам!