Драги Ученици,скоро наближава края на стачката на учителите.Министъра на образованието е решил да съкрати ваканцийте ни!Дори и лятната да е само 1 месецСега е наш ред да си искаме правата.На 24 октомври 2007.12:00 всички ученици елата на площад съединение да започнем и ние стачка….Ние не сме виновни за заплатите,зашо трчбва да сме лишени от ваканции.Да вдигнем бунт!!! Да чуят и нашите искания!!!!
Изпратете това съобщение и на другите си приятели и нека всички се обединим и победим!

Келеши

Случайно попаднах на блога на Иво Апостолов - персоната, поела изцяло официалната поддръжка на системата за управление на съдържание (CMS) Joomla, по-позната в миналото като Mambo.
Ще пропусна мнението си за Joomla и като цяло за системите с отворен код, с които хората се опитват да правят бизнес, защото не ми се влиза отново в безсмислени спорове с ентусиасти, които не знаят какво искат от WEB, нито пък какви са предимствата на personal identify-а.

Няма да се спираме на поклонниците на Joomla… но ще се спрем на ето това мнение, което гласи “FUCK W3C CORP”. В публикацията като цяло в уникално интелигентен, сдържан и стилен текст се заявява, че никой няма нужда от W3C стандартите, че W3C е глупава идея, че стандартизирането е голяма (fucking) простотия и… моля, поклонение пред следното мнение: стандартизирането на един код (предполагам визира [X]HTML и CSS) пречи за нормалната визуализация на сайта в Internet Explorer. Ъ?
Аз се чудех защо IE7 беше добър изстрел… някак си тъй наивно си мислех, че именно стандартизирането от страна на W3C доведе до един (лично за мен) (сравнително) успешен откъм интерпретиране на код браузер, който спестява една сериозна част от главоболията на хората, искащи да направят уеб малко по-красиво и практично местенце, а то какво било… М’чи те W3C спъвали развитието на уеба, непозволявайки сайтовете ни да изглеждат добре в IE!

Другарю Апостолов, колега… недей така.

Когато иде реч за истински хип-хоп, дори 2Pac. Когато иде реч за черноморски рап, дори колегата Пешо-G мълчи. Когато иде реч за бургаски гангстери, дори папата затваря устата си в знак на уважение към народния гений. А когато си говорим за GGP… по-добре питайте приятелките на сестра си.
Тия сладури ги бях забравил. Явно още не са пораснали. Ето малко извадка от сайта им, описваща личността Dr. Flex:

The Big Gangsta

Д-р Флекс е второто Gangsta от Gangsta Gangsta

Той е част от една от най-успелите рап групи в България - групата Маниака & Dr.Flex.

 

За него, както и за Маниака, информация може да намерите на доста места. Пробвайте като попитате първия срещнат авер, или пък приятелките на сестра ви.

Сериозна работа…
Тъжното е, че по-голямата част от тия хора отдавна са минали 16. Ех…

Насладете им се: http://ggp-profiles.hit.bg/drflex.htm

 

Попаднах на интересен уеб-сайт, който вирее в българското пространство явно нейде от 2005-та година. Става въпрос за страница, в който могат да се публикуват резенции за работодатели. Има някои любопитни неща Кои истини, кои не…
Хвърлете и вие едно очо - адресът е bgrabotodatel.com.

Миналата седмица послушах и погледах наживо последният селски събор на общинския съвет на китния ми град Пловдив. Пляснах се по челото и се замислих как този град не се е разпаднал до момента…

Няма да коментирам, няма да обсъждам, няма да размишлявам… м’чи то не си заслужава. Ще ви направя само лееекичко съпричастни към това, на което аз станах свидетел - за да усетите поне малко от магията, наречена общински съвет. Малко не за друго, ами защото останалите неща не си ги записах. Долната полу-хронология е извадка от 15-минутка (нещо като петилетка).

Колеги, аз, както повечето от вас, от музика и култура малко разбирам, но когато става въпрос за право, много малко си позволявам.

… рече председателя. Това тъй авторитетно, смислено и психологическо обосновано изказване ще виси завинаги на стената на историята българска. Правителства ще падат, партии ще се раждат и умират, батета цици ще барат и подкупи от олимпийските ще взимат, но тези думи винаги ще седят гордо там, напомняйки ни за този велик человек.

Но, нека не идеализираме само председателя - обикновените съветници също забиха по някой словесен пирон, който никак не е за пропускане. Тих глас, идващ от третия ред, рече и отсече:

Т’ва предложение си еба майката.

Ева си майката, да. И как няма да си еве майката, след като съседът му хъркаше. Буквално. Да се надяваме, че страда от сънна болест…
Но, докато едни спяха, други будно гласуваха, прегласуваха, размишляваха, обсъждаха, тинрири минтири… За да се убедите в думите ми, няма как да не използвам най-големия си жокер.

- Еньо Петров?
- Няма го.
- Въздържал се.

Тук, понеже съм от простолюдието, лекинко се обърках. Не разбрах - въздържал се е относно идването в залата ли? Или отказва вече идването в местния парламент, че водило до пристрастяване да мислиш за благото на града си? Или вече спрял да пие човека, ептен въздържател станал? Жалко, няма да разберем от коя точно сладост на живота се е отказал Еньо Петров.
Докато едни липсваха, а трети гласуваха пасивно вместо тях, вторите (демек, тия между тях, дето се явяват банана в тройната комбина) реши, че е време да свали политическата маска. По мъжки да сложи ръка на сърцето си, да погледне другарите си от политическото детство, да се обърне към този, който отговаря за тях и през сълзи да каже:

Искам да благодаря на отговорника по сигурността, че само един общински съветник беше бит през този мандат, другите не сме.

Но, стига! Пловдив не вярва на сълзи! За да обърнем цветовата посока на 180 градуса (от сиво към шаренейшън), ще се обърнем към многоуважавания председател на общинския съвет. Той, разбира се, не ни разочарова и този път.

Андрей, к’о става с жълтите, бе?

Андрей се оказа срамежлив - той така и не каза какво станало с жълтите. Или поне не на микрофона. Безсрамник…

Дойде обаче време и за бясна дискусия, за политическа агресия и партийна първичност. В нервен разговор на микрофона, неизвестен общински съветник ревностно защитаваше правата си пред председателя:

- Ще говоря каквото си искам! Имам 5 минути!
- Не можете да говорите каквото си искате.
- Е, да, ама аз говоря по същество.

Каква поредна интелектуална драма… след говоренето от онова същество по същество, дойде време отново да погласуваме. Този път за Еньо не чухме, защото брояхме вдигнатите ръчички.

Така, преброяваме: 1, 2, 3, 4, 5… Андонов, гласувайте, бе!

В този момент, аз прекланявам глава пред идния словесен гении. Невъзможно е да го видите, но повярвайте - в момента свалям шапка, перука, кожа и въобще каквото имам на север от челото.

Говоря факти - не говоря неща, които жена ми е казала, докато се сапунисвах в банята.

Жена му явно обаче не се казва Пенка, защото Пенчето обикаляше някъде в залата, вместо да вика нашите хора. Слава на Бога, Аллах, Буда, Буш, Азис и който там боготворите - председателят отново се притече на помощ, за да спаси положението.

Пенче, викай нашите хора, недей обикаляй там при присъстващите.

И докато Пенчето започна да вика нашите люде, председателя отново направи важно съобщение:

Взехте да ядете и забравяте да слушате.

Ще завършим таз’ вечерната емисия с един кратък диалог, който всеки може да разбира както желае. Аз бях, чух, видях, пипнах. Вие ако щете го пипайте.

Ангел Пописаков, какво се възбудихте вие там, бе?
- Давай!

Давай, съгражданино, давай… гласувай! Следващите може да не са от средна Африка.