Hell yeah. I just love it. Градът оживява… градът буквално оживява. Никога досега не съм виждал толкова хора по улиците, камо ли пък вечер, в зората на нощта.

Разбира се, не всичко мина по план. След края на работния ден имах ангажимент, след това трябваше да уважа (хлъц) една приятелка за рожденния й ден, та мирно и спокойно отидох в заведението. Та, от бат’ ви Мъро да знаете - ако рожденничката работи като барманка в заведението, в което се празнува, това не е на добре. Като си поръчаш чай с ром получаваш ром с чай, като си поръчаш кола с уиски получаваш уиски с кола, като си поръчаш джин с тоник получаваш привидения, че джин-а от лампата на Аладин ти се хили на стената и все такива ми ти приятни картинки… А още по-големият филм е като живееш в града, в който “Аладин” отдавна е загубил образа си на приказен герой. Тъй, де - коя майна вече не се сеща за мазен дюнер като чуе туй тъй вълшебно име?

Все тая, де. Успях в крайна сметка с една друга приятелка да посетя етнографския музей, като докато стигна до срещата на Джумаята се спирах 10-на пъти с някакви познати… както казах, целият град беше се показал в центъра на града. Наистина готина обстановка.

Та, на културата да се върнем - в етнографския имаше изложба на филмов декор, филмово облекло от големите български филми, дори и снимачна техника. УНИКАЛНА КРАСОТА! Имаше дори трон, включително и реквизит за персоната, която седи на трона. Изумително, но факт - ролята на ханове, царе и всякакви други образи от епичното минало на тези земи, върху които живеем днес, се играха от дългокоси метълизирани типове. Имаже дори музика наживо в двора - за тези, които не можеха да се доберат до същността на изложбата.

Спирам дотук с хаотичните писаници, че много се разсейвам и не мога да си хвана мисълта. Айде, ще се видим пак догодина, в същата нощ!

П.П. От сувенирния магазин си купих чаша с рисунка на Пловдив, която смятам да ползвам в работа. Тъкмо излизам от магазина и виждам същата чаша в магазина отсреща, но с 3 лева по-скъпа. Hell yeah. Мърфи, къде си, чадо мое?

П.П. 2 Песента на вечерта - Red Hot Chilly Peppers - Otherside. How long will I slide?
П.П. 3 Утре предстои едно хубаво 100 километрово каране в Родопите с една солидна група колоездачи. Най-накрая \m/ Ако планината не отиде при Мъро, Мъро ще отиде в планината, разбира се.

4 октомври ще бъде професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика, реши правителството. Министрите избраха рождената дата на Джон Атанасов за празник на българските програмисти.

И после държавата не мислила за IT сектора, а?

А сега сериозно…
Търси се PHP developer за Пловдив (2 парчета, може и втора ръка).
Изискванията:

• Опит с PHP и ООП

• MySQL на добро ниво

• xHTML, HTML, CSS, JavaScript, познания що е то AJAX и има ли почва у нас

• Организираност, отговорност, комуникативност, да е добра компания

Предимства:

• Smarty (предимство по принцип, но тъй или иначе ще трябва да се научи)

• SEO

Заплащането ще ви хареса, работата е динамична и разнообразна, а компанията има дълги пипала, сиреч доста (наистина доста) собствени проекти, клиентски сайтове и прочее.
Екипът, естествено, е “млад и амбициозен”.

За контакти - звънете на 088/5129901, 089/6664199, или 032/960304 (офис телефон, търсете Мъро), или пък драснете мейл на ivanoff [анти-спам маймункаааа] tochkata [.] com ако срамът ви тресе, хехе.

Направих малко наложителна смяна на дизайна на блога, плюс добавянето на много сексапилно блокче със случаен цитат, което вероятно виждате. Предстои да се изчисти проблемът с прозрачността му в Internet Explorer 6… нещо filter: Alpha() не работи, под ягодите!

За всички ценители на просташкия ъндърграунд, специален поздрав с едно от най-култовите парчета на Хиподил.

Кърт Кобейн умря,
сменете кмета
или го оставете
абсолютно същия.

Припев :
Спрете ни тока,
не искаме вода!

Искат да го духам
да го духам под вода.
Да, ама не мога -
нямаме вода !
Искат да ме шибат
да ме шибат през нощта.
Да, ама на могат -
духнах им свещта !

Хлябът ни е евтин,
бензинът - без пари,
подмивам се със сестра си
веднъж на две - на три.
Пътят е без дупки,
без дупки съм и аз.
Надявам се на шутки,
които имат власт.