Първата сутрин от седмицата. Отиваш на работа, а в офисa те чакат колежките, които те посрещат със “Здрасти! Я виж този компютър, че няма Интернет…”. Окей, щом са рекли! Замъкваш си задника до малката крайна стая, където те чака комп, който се рестартира секунди след като го включиш. Мъчиш това, мъчиш онва, проверяваш хардуери, мардуери, BIOS настройки, правилно свързани периферии… всичко изглежда да е ОК. А компотът продължава да си се джурка. Нямаш инсталационен диск на Windows, така че не пробваш класическото “Преинсталирай и ще се оправи…”.

Колежките ти звънят на компот-поддръжката, след два часа (два часа без Интернет в уеб-агенция… оха) идва служител на известна компютърна фирма, от която са закупувани компютрите, поглежда го, врътва го, отваря го, цупи се… и казва “еми хардуерен е проблемът явно, ще го занеса на колегите”. Окей, готин, давай.

Носи го след четири часа (през които вече сме купили рутер от същата фирма, настроили сме го успешно и вече нямаме проблеми с нета) същия този симпатяга носи буркана, казва “Ами Windows-ът нещо, repair-нахме го.”. Супер, имаме си още един функциониращ комп, на който няма кой да седи. “Колко ще струва?” “Еми 50 лева, ей сега ще донеса фактурата”.

Що не отворя компот-хелп фирма? След година ще съм на Бахамските острови.

… Пинокио отива при планината.

На рожденния ден на Станислава със Зоро (да бе, онзи с маската) се разбрахме сутринта в 9:00 да си срещнем задниците, да ги качим на колелата и да ги замъкнем до х. Здравец, пък там да видим какво ще правим. Естествено, планът беше и жените да се качат горе (мързеливата, с колите), ама както всеки добър план в този живот, включващ жени, и този беше обречен на провал. Нейсе де, с триста и два зора се качихме до горе, където имаше честване на Илинденско-Преображенското въстание, организирано от ВМРО. Честването, не въстанието. Цели бидони с народна музика, чибапчета и баби по монокини. Проснахме се на единствената останала незаета сянка и зачакахме марсианците да дойдат. Аха, не ни огря. Разтършувах се за баба ми и о, чудо! Открих я. Тя ме запаси с цяла пръчка хамбургски салам, краставица, два домата (хит комбинация), пакетирана пържола, плюнка сирене и малко кашкавал. Елеминирахме доказателствата за отрицателно време, полюпихме малко семки и решихме да тръгнем към Храбрино.

Пътят до Храбрино не беше кратък… седем изразходвани лепенки за гуми… и 10 изрязани нокътя докато чаках Зоро да лепи. Пука гуми човека - ще лепи. По-добре тук да пука, а не в леглото. Тук е поправимо и не дава разсейки след 9 месеца.

Нищо де, със сетни сили и общо 8 лепенки се върнахме в Пловдив, налющени с две праскови от центъра на Храбрино, пък и малко сини сливи от Извор. Осем лепенки ли казах? Ааа, да, спуках една на бул. Руски, близо до Зоро… да бе, тоя с маската. И мацката. Тази, с репликата “Ааа, влезте в хола с колелетата, той Николай така или иначе ще го чисти!”.

Найс райд.

Да пусна и тук текста на това култово парче, че трудно се намира из нета.

———————–

(Интродукция)
Yo, Shigeto. This song wasn’t supposed to be on this album. You supposed to be right here man. I see you shine. I know you here. I know you right here. Right next to me.

(Привет)
I put one penny away for the ones that I love
I try my best to make it when heaven calls from above
I put one penny away for the ones that I love
You make me come with all my money I can’t say goodbye

(Куплет 1)
I’m bringing the pain it’s spreading through my veins
These shoulders is getting heavy I feel desperately restrained
My knuckles is bloody punching on the concrete with my fists
Death wish on the verge of a good guy gone shit
Oh lord, give me the power the strength I need
Oh lord, show me the way and Ill follow your leads
Together hand in hand we walk as we follow the streams
Crazy family falling off like leaves off trees
Oh no I can’t seem to take it no more
Shigeto, I look up to you cause you extraordinary yo
I feel that we the same besides we both capitals yo
My idol see child and then I couldn’t say goodbye, oh why?
It feels like I can’t breathe right
What the hell does this world want from me? Is this a fight?
Alright, I’m standing right here I aint going nowhere, anytime, anywhere
Oh, you gonna feel my wrath
Well I explode in a blast
You gone chose the wrong guy to trash
My angers worse than a fatal car crash
Beware my comeback will indeed be fast
I put one penny away for the ones that I love
I got to do it for my family cause this is my blood
Hear me now, it’s my destiny to follow your steps
Till death, Shigeto. I love you, you’ll always be the best

(Припев)
I put one penny away for the ones that I love
I try my best to make it when heaven calls from above
I put one penny away for the ones that I love
You make me come with all my money I can’t say goodbye

Why? Why did you take it? Take it away. It’s not fair. Shi was supposed to be like this.
Why is this world about money? I hate this shit!

(Куплет 2)
I don’t know where to start yo this is the same
Why lives got to be so hard just to maintain
Why people got to die god tell me why?
I don’t understand why life is so short
Every minute every second they’re the ones that I love
They’re the ones that I lost in the heavens above
You always in my heart nothing keeps us apart
This is just a start so follow me
You my enemy, you feel this end of me?
You know I’m coming in the rain there no way you stopping me
You put this anger and this hate inside of me
I turned it around and use it productively
Beware of the dog who’s crying keeps you calm
And when you get close he rips off your freaking arms
Get along get your arms as you panic a storm
Realize it’s too late, it’s bait, check mate
You’re been pawned
Bomb locked its Qwan
The one and only Qpid and Wanton
Behold the powers rain over you so strong
Feel the energy when I spit it to the song
So family’s first fuck the rest it’s all just a test
Your money aint shit so follow your dreams
You know, follow it to the end of the world yo

(Припев)
I put one penny away for the ones that I love
I try my best to make it when heaven calls from above
I put one penny away for the ones that I love
You make me come with all my money I can’t say goodbye

So Scared now, beware now
You probably pissing in your pants and you scared now
So scared now, beware now
You probably sipping and you pissing in your pants now
Oh shit now, they coming now
Be scared mother fucker we coming now
So where you going now
Are you running now
Mother fucker please
Ha! Ha! Ha! Ha!

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: “Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!”

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: “На кой идиот може да му дойде това на ума?”

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил “Видяхте ли?!!”

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС “Как е?” Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: “Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!” Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.

Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

Дядо Коледа наистина може за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света.Учени от университета на Северна Каролина, САЩ, доказаха, че епичното пътешествие на Дядо Коледа с цел за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света, е възможно, пише вестник “Сън”, цитиран от БНР.

Лари Силвърбърг, специалист по механика и аерокосмическо инженерство твърди, че добрият старец успява да свърши работата си с помощта на електромагнитните вълни, компютърните науки, нанотехнологиите, генното инженерство и пространствено-времевия континуум.

“Пътешествието на Дядо Коледа е възможно и се основава на правдоподобната наука. Благодарение на откритието на Айнщайн, че времето и пространството се изкривяват, добрият старец разполага с месеци, за да достави подаръците си, докато на Земята всъщност са изминали само няколко минути.
Шейната му е оборудвана със SatNav за определяне на точните маршрути и освен това се тегли от генетично променени еленчета, които могат да летят и да пазят равновесие върху покривите. Тежестта на подаръците не създава проблеми на Дядо Коледа, защото той в действителност не ги носи със себе си, а ги изработва на място от сажди, като за това разчита на нанотехнологиите“, обяснява Лари Силвърбърг.