Попаднах на един списък, който се върти из Интернет и представлява 200 неща, които човек би трябвало да направи през живота си. Тук ще публикувам скромна част от нещата, които аз съм направил. Скромна, защото на базата на сравнително краткия си живот до момента не съм имал възможността да позапълня списъка истински, но пък и скромна заради това, че някои от тези 200 неща са прекалено… лични

1. Да изкачиш връх
2. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
3. Да прегърнеш дърво
4. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева
5. Да посетиш спортно събитие на огромен стадион
6. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
7. Да спиш под открито небе
8. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
9. Да избухнеш в смях в неподходящ момент (редовен номер)
10. Да се отървеш от работа без наистина да си болен *
11. Да изкрещиш силно колкото можеш
12. Да проведеш истински разговор с просяк
13. Да наблюдаваш слънчево затъмнение
14. Да биеш дузпа
15. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни
16. Да танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа
17. Да говориш цял ден с чужд акцент
18. Да посетиш родното място на някои от дедите си
19. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент
20. Да се погрижиш за някой, който е пиян
21. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка
22. Да имаш откачени приятели
23. Да откраднеш табела от улицата (вкл. и полицейска лента)
24. Да участваш в демонстрация
25. Да ядеш в ресторант на маса с непознати
26. Да се представиш като известна личност
27. Да се целуваш в дъжда
28. Да си играеш в калта (viva la mtb)
29. Да си играеш в дъжда
30. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш
31. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро
32. Да се влюбиш щастливо и споделено
33. Да посетиш известна историческа местност
34. Да научиш някой борбен спорт
35. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
36. Да правиш секс в офиса *
37. Да опечеш сладки по собствена рецепта
38. Да се покажеш по телевизията като “експерт” (при това по насилието в училищата, хаха)
39. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика
40. Да запишеш собствена музика
41. Да говориш повече от един език гладко
42. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
43. Да прекараш нощ в пустинята (почти - спал съм по принуда в дивите Родопи)
44. Да попълниш сам данъчната си декларация (шегувам се!)
45. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея (че и още предстоят)
46. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци
47. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат
48. Да гушнеш някой, за да го успокоиш
49. Да си изгубиш работата (кажи-речи)
50. Да караш мотор
51. Да поставиш страницата си в интернет (трудно за вярване, нали)
52. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него (почти - туй съм го правил с дървена)
53. Да напишеш стихотворение за любимия човек
54. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън
55. Да си научил някой от класическите танци (силно казано)
56. Да видиш собствената си снимка във вестника
57. Да си имал поне две щастливи връзки в живота
58. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно
59. Да погалиш хлебарка
60. Да прочетеш Омировата Илиада
61. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
62. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
63. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
64. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта

64 от 200, като изключим премълчаните бройки. Има още хляб да се яде… Хубаво е, че имам още време да направя останалите неща, а още по-хубавото е, че имам и човек, с който да ги направя.

* Тези ги сложих, защото знам, че четеш този блог, Иво

Когато иде реч за истински хип-хоп, дори 2Pac. Когато иде реч за черноморски рап, дори колегата Пешо-G мълчи. Когато иде реч за бургаски гангстери, дори папата затваря устата си в знак на уважение към народния гений. А когато си говорим за GGP… по-добре питайте приятелките на сестра си.
Тия сладури ги бях забравил. Явно още не са пораснали. Ето малко извадка от сайта им, описваща личността Dr. Flex:

The Big Gangsta

Д-р Флекс е второто Gangsta от Gangsta Gangsta

Той е част от една от най-успелите рап групи в България - групата Маниака & Dr.Flex.

 

За него, както и за Маниака, информация може да намерите на доста места. Пробвайте като попитате първия срещнат авер, или пък приятелките на сестра ви.

Сериозна работа…
Тъжното е, че по-голямата част от тия хора отдавна са минали 16. Ех…

Насладете им се: http://ggp-profiles.hit.bg/drflex.htm

 

Попаднах на интересен уеб-сайт, който вирее в българското пространство явно нейде от 2005-та година. Става въпрос за страница, в който могат да се публикуват резенции за работодатели. Има някои любопитни неща Кои истини, кои не…
Хвърлете и вие едно очо - адресът е bgrabotodatel.com.

Миналата седмица послушах и погледах наживо последният селски събор на общинския съвет на китния ми град Пловдив. Пляснах се по челото и се замислих как този град не се е разпаднал до момента…

Няма да коментирам, няма да обсъждам, няма да размишлявам… м’чи то не си заслужава. Ще ви направя само лееекичко съпричастни към това, на което аз станах свидетел - за да усетите поне малко от магията, наречена общински съвет. Малко не за друго, ами защото останалите неща не си ги записах. Долната полу-хронология е извадка от 15-минутка (нещо като петилетка).

Колеги, аз, както повечето от вас, от музика и култура малко разбирам, но когато става въпрос за право, много малко си позволявам.

… рече председателя. Това тъй авторитетно, смислено и психологическо обосновано изказване ще виси завинаги на стената на историята българска. Правителства ще падат, партии ще се раждат и умират, батета цици ще барат и подкупи от олимпийските ще взимат, но тези думи винаги ще седят гордо там, напомняйки ни за този велик человек.

Но, нека не идеализираме само председателя - обикновените съветници също забиха по някой словесен пирон, който никак не е за пропускане. Тих глас, идващ от третия ред, рече и отсече:

Т’ва предложение си еба майката.

Ева си майката, да. И как няма да си еве майката, след като съседът му хъркаше. Буквално. Да се надяваме, че страда от сънна болест…
Но, докато едни спяха, други будно гласуваха, прегласуваха, размишляваха, обсъждаха, тинрири минтири… За да се убедите в думите ми, няма как да не използвам най-големия си жокер.

- Еньо Петров?
- Няма го.
- Въздържал се.

Тук, понеже съм от простолюдието, лекинко се обърках. Не разбрах - въздържал се е относно идването в залата ли? Или отказва вече идването в местния парламент, че водило до пристрастяване да мислиш за благото на града си? Или вече спрял да пие човека, ептен въздържател станал? Жалко, няма да разберем от коя точно сладост на живота се е отказал Еньо Петров.
Докато едни липсваха, а трети гласуваха пасивно вместо тях, вторите (демек, тия между тях, дето се явяват банана в тройната комбина) реши, че е време да свали политическата маска. По мъжки да сложи ръка на сърцето си, да погледне другарите си от политическото детство, да се обърне към този, който отговаря за тях и през сълзи да каже:

Искам да благодаря на отговорника по сигурността, че само един общински съветник беше бит през този мандат, другите не сме.

Но, стига! Пловдив не вярва на сълзи! За да обърнем цветовата посока на 180 градуса (от сиво към шаренейшън), ще се обърнем към многоуважавания председател на общинския съвет. Той, разбира се, не ни разочарова и този път.

Андрей, к’о става с жълтите, бе?

Андрей се оказа срамежлив - той така и не каза какво станало с жълтите. Или поне не на микрофона. Безсрамник…

Дойде обаче време и за бясна дискусия, за политическа агресия и партийна първичност. В нервен разговор на микрофона, неизвестен общински съветник ревностно защитаваше правата си пред председателя:

- Ще говоря каквото си искам! Имам 5 минути!
- Не можете да говорите каквото си искате.
- Е, да, ама аз говоря по същество.

Каква поредна интелектуална драма… след говоренето от онова същество по същество, дойде време отново да погласуваме. Този път за Еньо не чухме, защото брояхме вдигнатите ръчички.

Така, преброяваме: 1, 2, 3, 4, 5… Андонов, гласувайте, бе!

В този момент, аз прекланявам глава пред идния словесен гении. Невъзможно е да го видите, но повярвайте - в момента свалям шапка, перука, кожа и въобще каквото имам на север от челото.

Говоря факти - не говоря неща, които жена ми е казала, докато се сапунисвах в банята.

Жена му явно обаче не се казва Пенка, защото Пенчето обикаляше някъде в залата, вместо да вика нашите хора. Слава на Бога, Аллах, Буда, Буш, Азис и който там боготворите - председателят отново се притече на помощ, за да спаси положението.

Пенче, викай нашите хора, недей обикаляй там при присъстващите.

И докато Пенчето започна да вика нашите люде, председателя отново направи важно съобщение:

Взехте да ядете и забравяте да слушате.

Ще завършим таз’ вечерната емисия с един кратък диалог, който всеки може да разбира както желае. Аз бях, чух, видях, пипнах. Вие ако щете го пипайте.

Ангел Пописаков, какво се възбудихте вие там, бе?
- Давай!

Давай, съгражданино, давай… гласувай! Следващите може да не са от средна Африка.

Уникално готино е чувството да откриеш прекрасните тостерчета, които прави заведението в сградата на офиса. Прилагам две снимкови доказателства от обяда днес. Грух.