Попаднах на интересен уеб-сайт, който вирее в българското пространство явно нейде от 2005-та година. Става въпрос за страница, в който могат да се публикуват резенции за работодатели. Има някои любопитни неща Кои истини, кои не…
Хвърлете и вие едно очо - адресът е bgrabotodatel.com.

Миналата седмица послушах и погледах наживо последният селски събор на общинския съвет на китния ми град Пловдив. Пляснах се по челото и се замислих как този град не се е разпаднал до момента…

Няма да коментирам, няма да обсъждам, няма да размишлявам… м’чи то не си заслужава. Ще ви направя само лееекичко съпричастни към това, на което аз станах свидетел - за да усетите поне малко от магията, наречена общински съвет. Малко не за друго, ами защото останалите неща не си ги записах. Долната полу-хронология е извадка от 15-минутка (нещо като петилетка).

Колеги, аз, както повечето от вас, от музика и култура малко разбирам, но когато става въпрос за право, много малко си позволявам.

… рече председателя. Това тъй авторитетно, смислено и психологическо обосновано изказване ще виси завинаги на стената на историята българска. Правителства ще падат, партии ще се раждат и умират, батета цици ще барат и подкупи от олимпийските ще взимат, но тези думи винаги ще седят гордо там, напомняйки ни за този велик человек.

Но, нека не идеализираме само председателя - обикновените съветници също забиха по някой словесен пирон, който никак не е за пропускане. Тих глас, идващ от третия ред, рече и отсече:

Т’ва предложение си еба майката.

Ева си майката, да. И как няма да си еве майката, след като съседът му хъркаше. Буквално. Да се надяваме, че страда от сънна болест…
Но, докато едни спяха, други будно гласуваха, прегласуваха, размишляваха, обсъждаха, тинрири минтири… За да се убедите в думите ми, няма как да не използвам най-големия си жокер.

- Еньо Петров?
- Няма го.
- Въздържал се.

Тук, понеже съм от простолюдието, лекинко се обърках. Не разбрах - въздържал се е относно идването в залата ли? Или отказва вече идването в местния парламент, че водило до пристрастяване да мислиш за благото на града си? Или вече спрял да пие човека, ептен въздържател станал? Жалко, няма да разберем от коя точно сладост на живота се е отказал Еньо Петров.
Докато едни липсваха, а трети гласуваха пасивно вместо тях, вторите (демек, тия между тях, дето се явяват банана в тройната комбина) реши, че е време да свали политическата маска. По мъжки да сложи ръка на сърцето си, да погледне другарите си от политическото детство, да се обърне към този, който отговаря за тях и през сълзи да каже:

Искам да благодаря на отговорника по сигурността, че само един общински съветник беше бит през този мандат, другите не сме.

Но, стига! Пловдив не вярва на сълзи! За да обърнем цветовата посока на 180 градуса (от сиво към шаренейшън), ще се обърнем към многоуважавания председател на общинския съвет. Той, разбира се, не ни разочарова и този път.

Андрей, к’о става с жълтите, бе?

Андрей се оказа срамежлив - той така и не каза какво станало с жълтите. Или поне не на микрофона. Безсрамник…

Дойде обаче време и за бясна дискусия, за политическа агресия и партийна първичност. В нервен разговор на микрофона, неизвестен общински съветник ревностно защитаваше правата си пред председателя:

- Ще говоря каквото си искам! Имам 5 минути!
- Не можете да говорите каквото си искате.
- Е, да, ама аз говоря по същество.

Каква поредна интелектуална драма… след говоренето от онова същество по същество, дойде време отново да погласуваме. Този път за Еньо не чухме, защото брояхме вдигнатите ръчички.

Така, преброяваме: 1, 2, 3, 4, 5… Андонов, гласувайте, бе!

В този момент, аз прекланявам глава пред идния словесен гении. Невъзможно е да го видите, но повярвайте - в момента свалям шапка, перука, кожа и въобще каквото имам на север от челото.

Говоря факти - не говоря неща, които жена ми е казала, докато се сапунисвах в банята.

Жена му явно обаче не се казва Пенка, защото Пенчето обикаляше някъде в залата, вместо да вика нашите хора. Слава на Бога, Аллах, Буда, Буш, Азис и който там боготворите - председателят отново се притече на помощ, за да спаси положението.

Пенче, викай нашите хора, недей обикаляй там при присъстващите.

И докато Пенчето започна да вика нашите люде, председателя отново направи важно съобщение:

Взехте да ядете и забравяте да слушате.

Ще завършим таз’ вечерната емисия с един кратък диалог, който всеки може да разбира както желае. Аз бях, чух, видях, пипнах. Вие ако щете го пипайте.

Ангел Пописаков, какво се възбудихте вие там, бе?
- Давай!

Давай, съгражданино, давай… гласувай! Следващите може да не са от средна Африка.

Уникално готино е чувството да откриеш прекрасните тостерчета, които прави заведението в сградата на офиса. Прилагам две снимкови доказателства от обяда днес. Грух.

Абе вие сте уникално зле…

И кво… са 1000 човека ше изтеглят албума, накрая никой няма да го купи, и после що нямало рап…

Еми няма да има… докато теглите mp3…

Албума се продава точно за 3 лева!!!
3 ЛЕВА.. заедно със списание Ребелион…

И отговор:

Пич има хора, които няма какво да ядат… какво говориш ти ? Като имаш пари радвам се за тебе, купи си го ! Мисля, че само като го изтеглиме ще подпомогнеме бг рап-а.

Това не трябваше ли да е измряло вече като манталитет?

Hell yeah. I just love it. Градът оживява… градът буквално оживява. Никога досега не съм виждал толкова хора по улиците, камо ли пък вечер, в зората на нощта.

Разбира се, не всичко мина по план. След края на работния ден имах ангажимент, след това трябваше да уважа (хлъц) една приятелка за рожденния й ден, та мирно и спокойно отидох в заведението. Та, от бат’ ви Мъро да знаете - ако рожденничката работи като барманка в заведението, в което се празнува, това не е на добре. Като си поръчаш чай с ром получаваш ром с чай, като си поръчаш кола с уиски получаваш уиски с кола, като си поръчаш джин с тоник получаваш привидения, че джин-а от лампата на Аладин ти се хили на стената и все такива ми ти приятни картинки… А още по-големият филм е като живееш в града, в който “Аладин” отдавна е загубил образа си на приказен герой. Тъй, де - коя майна вече не се сеща за мазен дюнер като чуе туй тъй вълшебно име?

Все тая, де. Успях в крайна сметка с една друга приятелка да посетя етнографския музей, като докато стигна до срещата на Джумаята се спирах 10-на пъти с някакви познати… както казах, целият град беше се показал в центъра на града. Наистина готина обстановка.

Та, на културата да се върнем - в етнографския имаше изложба на филмов декор, филмово облекло от големите български филми, дори и снимачна техника. УНИКАЛНА КРАСОТА! Имаше дори трон, включително и реквизит за персоната, която седи на трона. Изумително, но факт - ролята на ханове, царе и всякакви други образи от епичното минало на тези земи, върху които живеем днес, се играха от дългокоси метълизирани типове. Имаже дори музика наживо в двора - за тези, които не можеха да се доберат до същността на изложбата.

Спирам дотук с хаотичните писаници, че много се разсейвам и не мога да си хвана мисълта. Айде, ще се видим пак догодина, в същата нощ!

П.П. От сувенирния магазин си купих чаша с рисунка на Пловдив, която смятам да ползвам в работа. Тъкмо излизам от магазина и виждам същата чаша в магазина отсреща, но с 3 лева по-скъпа. Hell yeah. Мърфи, къде си, чадо мое?

П.П. 2 Песента на вечерта - Red Hot Chilly Peppers - Otherside. How long will I slide?
П.П. 3 Утре предстои едно хубаво 100 километрово каране в Родопите с една солидна група колоездачи. Най-накрая \m/ Ако планината не отиде при Мъро, Мъро ще отиде в планината, разбира се.