Няколко дена преди коледа се случи нещо, което за кратък период от време ме беше изкарало извън нерви, но в крайна сметка беше забравено до днес, когато се присетих.

Не помня кой ден беше, но помня, че разстоянието от Халите в Южен (гр. Пловдив) до един магазин, който беше в една пресечка на бул. Руски (в близост до пожарната на “Централен”) го “стопихме” с колата за скромния час и половина, при нормално необходимо време от около 5-10 минути. Причината беше, че до площад “Съединение” беше станала сериозна катастрофа, в която рейс на “Градски Транспорт”, пардон, “Хеброс Бус” беше позавлекъл няколко автомобила. Разбира се, в трафика тази причина не ни беше ясна. Все тая!

В крайна сметка, след като се върнахме до Халите в К. Париж, оставихме колата и решихме да поемем пеша до Панаира, тъй като в този изключително приятен полу-софийски трафик наистина не ми се шофираше. Речено - сторено. Поразкарахме се до панаира (~6 килоемтра), видяхме се с майка ми. На връщане отново тръгнахме пеша. На колелото на “Панаира” стъпнахме на пешеходна пътека и тръгнахме по нея, при което два автомобила спряха и ни изчакаха да пресечем. Тъпчехме зебрата гордо със зимните си обувки, докато изневиделица след 2-рата спряла кола не изскочи един бял мерцедес (ме преследва в живо-о-та), който беше каран от някакво малоумно говедо, което беше решило, че щом на пешеходната пътека има два спрели автомобила, значи то непременно са балъци и малоумното говедо може просто да намери някаква пролука между двата тротоара на пътя, откъдето да се шмугне и да си продължи напред, без да си прави труда да спира. В крайна сметка - всички в тази страна са балъци, само говедата са си говеда!

Речено - сторено. Колата с прилична скорост се промуши в ляво от единия спрял автомобил. Слава богу ни забеляза в последния момент и наби спирачки.

Трудно може да бъде описан следващият момент. Нещо средно между сцената в последната “Матрица”, в която камерите започват да се върят около Нео и той гледа лошо агентите и някой от погледите на Чък Норис, който се готви да убие динозавър. И понеже съм изключително културен гражданин с ясно изявена гражданска позиция, изпод сбръчканите вежди и изострените очи се отвори една голяма порта на мрака, от която се чу ехото на Боговете, което гласеше: “Да ти еба майката-а-а!”.

Разбира се, говедото не остана съпричастно и взе да блъска по волана разярено от моята обида, след което няколко пъти изигра сценката “Ей-сега ш’ъ слезн’ъ и щ’и счупа мутрътъ!”. И когато дойде време за “чупенето на мутрътъ”, сиреч след като тръгнах към шофьорската му врата (разбира се, без никакво желание да се стига до бой, просто исках да му обещая, че утре аз ще изкарам по същия начин акъла на детето му и жена му), говедото просто даде газ и изпили евтините си летни гуми, отпрашвайки в неизвестна посока.

Каква е поуката от тази кратка и до болка позната история, драги ми читателю?

Историята започна няколко дена преди 31 декември, а мястото на събитието е китния български курорт Велинград. При шофиране с около 40км./ч в града попаднах в кокетна перфектно изрязана във формата на правоъгълник дупка на асфалта, дебрите на която бяха на около 20 сантиметра под земната повърхност. Разбира се - крива джанта, много зверски удар, уплашени пътници. И всичко това… с 40км./ч!
По-интересното беше, че можех безпроблемно да се прибера в Пловдив. Има само една лека подробност - след попадането в дупката двигателят на колата загасна и не желаеше да запали отново по никакъв начин. Причината - колата беше включила anti-explosion защитата си за случаи на катастрофа, чрез която спира подаването на горивото до двигателя до второ нареждане с цел избягването на разтичане на гориво, запалването му и…
По принцип деактивирането на тази защита не е нищо особено. В автомобила има копче, което се натиска, защитата се деактивира и си свободен да запалиш автомобилът си и просто да потеглиш. Има само един почти незначителен въпрос, който разваля идилията.

А именно - къде подяволите е това копче?

В крайна сметка, след 30-минутна борба и справки по телефона, както и в Интернет, намерих къде се намираше прословутото бутонче. Натиснах го, колата запали и се прибрахме безпроблемно в Пловдив.  Разбира се, със силно занижена скорост, тъй като при 70км./ч гумата кривеше заплашително.
Каква е равносметката? “Оправяне” на гума в новогодишния ден, 20 лева “назад” за работата при майстора, ‘срам-ме е да си кажа колко’ лева за нова джанта и… така.

Разбира се, на следващия ден, аз трябваше да си купя винетка. Сами можете да се сетите с каква погнуса подадох парите на служителката в Shell, след което с каква погнуса залепих отвратителния стикер на стъклото на бялата ми каляска.
И, за да е пълна картинката, днес (5 януари) в 1 часа през нощта пътувах от Пловдив до София по магистрала “Тракия” за рекордно ниските три часа и половина. Сутринта, в 6:00 потеглих обратно към Пловдив от София и този път успях да намаля времето на 3 часа.
И то не защото колата ми не е подготвена добре - колата е с широки 17″ джанти и зимни гуми, всяка от които струва 400лв. Просто на 80% от магистралата не можеше да се види цветът на асфалта, тъй като ледът го покриваше невероятно добре.

И, разбира се, между 1:00 и 4:30 не видях нито една машина на магистралата, която да прави нещо по въпроса.

Евала, винетке! Догодина ще те фалшифицирам, обещавам!

С тази публикация се поставя началото на поредицата “Нашенска класика”, която има за цел да систематизира онези неща, които са запазена марка на българския народ и никак не са повод за гордост. Целта ни този път не е да хвърлим кал по себе си, което всъщност е една от тези класики - целта е да насочим фокуса си над съответните проблеми и да се опитаме да ги решим - всеки за себе си.

В тази неделна вечер ще си поговорим за една отличителна черта на движението в българския градски трафик, а именно правенето на завой от средна лента.

Прочети цялата статия…

Днес се афишира гениалната идея шофьори със стаж като такова под една година да нямат правото да карат автомобилите си между 23:00 и 6:00. Това дори няма да го коментираме.

Из коментарите под новината в News.bg се срещна следното нещо, което ми е кажи-речи до болка познато.

Насладете се! В скоро време, когато завърши и моята одисея с КАТ, ще ви разкажа защо от 2 месеца нямам право да управлявам автомобила, чийто данъци плащам.

Незнам някой чете ли ги тези мнения, но и аз ще си изкажа моето.
Ще започна с една народна мъдрост “Шофьорът е с единия крак в затвора, с другия в гроба”
Аз също съм млад шофьор. Стажът ми е 7 месеца и съм на 19 години.
Според мен в момента наказанията са направо “смешни”. Дори новите предложения са “смешни”! Най-малкото за заловен пиян. Седнал ли си пиян да караш - КРАЙ!
1. Отнемане на книжката доживотно.
2. Отнемане на автомобила в полза на държавата, без значение от марка и модел.
3. 10 000 лева глоба. /ако ги няма изземване на имущество на тази стойност/
4. При инцидент - ЗАТВОР /взависимост от ПТПто/

За другите нарушения също глобите трябва да са “адски”. Не ми се измислят сега суми, пък и не ми е това работата. Просто трябва да са респектиращи.

Ами да подхвана и темата за катаджиите. Това е болната ми тема!
Случи ми се да участвам в ПТП - БЕЗСПОРНО без грам вина /според мен, според катаджията, според другия шофьор/
Но има едно голямо “НО” - корумпираният полицай не е загрижен нито за потърпевшите, нито за възможните бъдещи потърпевши. Гледа само да лапне парата! Виновният шофьор подкупи катаджията. Уяденият полицай дойде при мен и започна да ми се обяснява, колко работа имал, колко катастрофи го чакали, че на всеки можело да се случи да направи грешка и така нататък. Искаше да взема от другия шофьор 50 лева и да си ходя! Аз естествено отказах и казах, че искам да напише акт! После продължи с по настойчив тон да ме кара да се откажа, дори каза, че точките на другия щели да свършат и трябвало да му вземе книжката! Следователно не му е било първо провинение!!! Аз отново ОТКАЗАХ! Тогава се започна пълна проверка на моя автомобил - пожарогасител, триъгълник, аптечка и др. документи /всичко изрядно/ - няма за какво да се заяде. И после започна най лошото - започна да ме заплашва и обижда, дори имаше намеци и за физическа разправа! РАЗБРАХ, че немога да се преборя с корупцията и се ОТКАЗАХ. Другият катаджия го гледаше безмълвно и не вземаше никакво отношение.
Радвам се, че съм жив и здрав - това е най важното, а случката ми е обеца на ухото!

Такъв е моят опит с БГ КАТ.
За такива наказанието трябва да е ЗАТВОР 10+ години. Най-малкото защото пуска безнаказано шофьор да управлява МПС и да застрашава живота на невинни хора.

Аз имам още много предложения за решаване на проблема с ПТПтата, но няма смисъл да се хабя - ГЛАС В ПУСТИНЯ!

100% - ще има съгласни и несъгласни с мен. Дано повечето да са съгласни.

Накрая пожелавам на всички да са живи и здрави и много РАЗУМНИ!