Няма думи, които да опишат гнева ми в момента. На 1-ви март от Хонг Конг ми е изпратена пратка с номер за проследяване. Тъй като днес вече сме 19-то число и започнах леко да се притеснявам, направих справка за пратката в секцията за проследяване на пратки в сайта на “Български пощи”. Тъй като въпросното проследяване не работеше в последната седмица, т.е. сървъра им беше down, направо се учудих, че той работеше днес! И така - въведох номера на пратката и се оказа, че тя е пристигнала в София на 5-ти март, т.е. 4 дни след като е изпратена от Хонк Конг. И вече две седмици пратката не е дошла от София до Пловдив. Последният запис в проследяването е “Insert item into domestic bag” и това е.

Човек в такива ситуации трябва да размишлява логично. Звъня в “международни пратки”

 - Добър ден, очаквам пратка от Хонг Конг и видях, че на 5-ти март е пристигнала в София, но от тогава досега ни вест, ни кост, а би трябвало да пристигне до Пловдив. Да Ви кажа номера за проследяването й?
- Проверихте ли в пощенската си станция, която обслужва района Ви?
- Не съм, с пощальона се познаваме и ако беше пристигнала такава пратка, той със сигурност щеше да ме уведоми. Редовно получавам пратки. Освен това ако беше дошла на място, щях поне уведомление да получа, нали така?
- Да, точно така. Обадете се на обслужване на пратки в града си, от там ще проверят. Ако не я намерят, тогава ми се обадете и ще видим какво можем да направим.
- Добре…

Край на разговора Р1. Ровя се в сайта на пощите и намирам само “обслужване на клиенти - Пловдив”. Звъня.

 - Здравейте, чакам една международна пратка, но…
- Е, защо звъните на мен тогава?
- … защото от международни пратки ме препратиха към Вас.
- Ами да, но аз съм само служителка на гише и не мога да направя нищо. Има си хора, които се занимват с това.
- Как мога да се свържа с тези хора?
- Ами, имат си телефони.
- Супер, а тези телефони имат ли си телефонни номера?

Дори не искам да разказвам останалата част от разговора. След 5 минутно обяснение на пощенската система в “Български пощи” в крайна сметка получавам номера на международни пратки - Пловдив. Провеждам разговора 3 - Р3.

 - Добър ден, може ли да проверим дали една пратка е при Вас?
- Не.

Затварят. Вече се виждам как влизам в оръжейния магазин. Набирам отново и провеждам Р4, или пък Р3 и 1/2. Спорно е.

 - Добър ден, възможно ли е да ме изслушате поне?
- Не, не може! Имаме сто пратки при нас - ако някой иска нещо, да идва на място!

Затварят. Вече съм на гребена на вълната. Тъй като с умиление си спомних за сравнително учтивата жена от Р1 (т.е. международни пратки за цялата страна) звъня отново на първия номер. Вдига ми жена. Започва Р5. Гласът май е друг, подяволите…

- Здравейте, не знам дали говорих с Вас преди 10-на минути, но чакам пратка от Хонг Конг, която в проследяването виждам, че за последно се е “мярнала” в София на 5-ти март и от тогава нито съм я получил, нито в проследяването пише нещо.
- И аз какво да направя?
Мълча за 5 секунди и си представям как я душа.
- Алооо!?
- Да, прощавайте. Има ли начин да проверим какво се е случило с пратката ми?
- Проверете си в пощенския клон!
- Ако беше пристигнала в пощенския клон, щях да получа поне уведомление, ако не и да ми я доставят директно. Да ви дам номера на пратката?
- И да ми дадете номера на пратката, какво?!
Мълча отново за 5 секунди.
- Може би ще проверите какво се е случило с нея?
- Дайте го.
- RA, девет, …
- Охооо, това е от Хонг Конг!
- Да, от Хонг Конг е.
- Оф, ами да. Сега ще се окаже, че не е пратена, или пък че изобщо не е за вас и са объркали номерата на пратките, те най-редовно правят така, а вие ме занимавате с техните си глупости.
Мълча 10 секунди.
- Алоооооо?!
- Да, на телефона съм. Не разбрах въпроса просто…
- Нищо, сигурно са объркали номера на пратката.
- Работя с тях от много време. Сигурен съм, че са пратили пратката както трябва.
- Е да, ама аз работя с тях от повече време и знам какви ги вършат!
Пак мълча 5 секунди.
- Радвам се, че сте наясно, може ли все пак да проверим пратката?
- Да, продължете!
Казвам номера на пратката.
- Добре, как се казвате?
Казвам си името.
- Да, за вас е пратката в действителност. Адресът?
Казвам си адреса.
- Да, той е, да не повярва човек.
Искам да я убия.
- Добре, имали начин да разберем къде е пратката по трасето?
- Кажете ми номера на пощенския си клон.
- Съжалявам, не го знам.
Тук тя избухва гневно.
- Не си знаете номера на пощенската станция? ‘Ми как получавате пратки тогава?
- Донасят ми ги пощальоните.
- Ама господине, вие явно не сте грамотен - това са елементарни неща, които се учат още като малки.
Ще я убия. Но преди това се опитвам да си спомня учили ли са ни в училище кои са пощенските кодове на Пловдив. Особено тези до бъдещия ти офис. Не, не са ни учили. Странно!
- Не съм наясно с пощенския код на станцията ми, тъй като не ми се е налагало да го ползвам. Пратките ми се доставят на място, не съм ходил до клона.
- Еми добре, аз тогава нищо не мога да направя!
- Можем ли да намерим пощенския код по адрес? Той е най-големият в “Северен”, в това съм сигурен.
- Еми не, не можем!
И това го казва викайки. Вече съм убеден, че ще я убия. Ако ще и в ада да горя за това.
- Ами какво можете вие тогава?
- Нищо. Я  ми дайте телефонния си номер, аз ще проверя кой е кода и ще ви се обадя.
Прошепвам на колежката: Нина, кой ни е стационарния в офиса?
- Ооо, ама вие дори и телефона си не знаете!
Полудявам. Нервите ми не издържаха и й се развиках за това как си е моя работа какво знам и какво не знам.
- Кажете ми номера си!
Колежката ми го продиктува.
- Този ни е номера. С код за Пловдив “032″.
- Представете си, знам го! Добре. Ще проверя и ще Ви се обадя.
- Довиждане.

Не се обади. По-късно ще отида до кварталната поща и ако някой ми каже нещо на криво ще ме гледате довечера в новините.

Прокурор с фамилно име Стефанов от Софийска градска прокуратура е отказал да повдигне обвинение срещу автомобилен инструктор, който поискал подкуп за уреждане на успешно взимане на изпит, тъй като ставало въпрос за “някакви си 300 лева”.

Във вчерашния ден двама автомобилни инструктури бяха арестувани в гр. София с подкупи, уреждащи взимането на свидетелство за управление на МПС. Инструктурите сами са поискали сумите от 300лв. от свои кандидат-шофьорчета, за да могат те успешно да преминат изпитите си.

Евалата на Катина Минчева, която се е обадила в полицията и е съдействала за залавянето на фабриките за убийци на пътя, постявайки скрита камера в себе си и предавайки на инструктора белязани 300лв. Минути по-късно Емануил Васев е арестуван от служители на икономическа полиция.

Да благодарим на всички, които поощряват корупцията в милата ни роднина и задружно да им пожелаем утре келеш с купена книжка да размаже на пътя техните деца. Амин!

Не мога да разбера защо се вдигна някакъв кой-знае какъв шум покрай парчето Illusion на Красимир Аврамов, при положение, че е оригинално, звучи страхотно и има множество контрастиращи си мотиви, които са съчетани адски добре. Песента по-скоро би трябвало да е повод за гордост, не знам защо змиите и гущерите пак са водещи из нашите земи?

П.П. Клипът също е много добър. Явно в България всяко нещо, което няма силиконови цици в себе си остава на заден план. Браво, Мите, добре си свърши работата!

П.П. Краси Аврамов е страхотен певец, едно време редовно правеше концерти на Античния театър в Пловдив. Освен това съм бил в Кодък Тиътър в Холивуд и лично съм виждал негов мърчънджайзинг да се продава в магазините на “Сградата на Оскарите”. Хората си го тачат, ние си го плюем. Чалга…

Няколко дена преди коледа се случи нещо, което за кратък период от време ме беше изкарало извън нерви, но в крайна сметка беше забравено до днес, когато се присетих.

Не помня кой ден беше, но помня, че разстоянието от Халите в Южен (гр. Пловдив) до един магазин, който беше в една пресечка на бул. Руски (в близост до пожарната на “Централен”) го “стопихме” с колата за скромния час и половина, при нормално необходимо време от около 5-10 минути. Причината беше, че до площад “Съединение” беше станала сериозна катастрофа, в която рейс на “Градски Транспорт”, пардон, “Хеброс Бус” беше позавлекъл няколко автомобила. Разбира се, в трафика тази причина не ни беше ясна. Все тая!

В крайна сметка, след като се върнахме до Халите в К. Париж, оставихме колата и решихме да поемем пеша до Панаира, тъй като в този изключително приятен полу-софийски трафик наистина не ми се шофираше. Речено - сторено. Поразкарахме се до панаира (~6 килоемтра), видяхме се с майка ми. На връщане отново тръгнахме пеша. На колелото на “Панаира” стъпнахме на пешеходна пътека и тръгнахме по нея, при което два автомобила спряха и ни изчакаха да пресечем. Тъпчехме зебрата гордо със зимните си обувки, докато изневиделица след 2-рата спряла кола не изскочи един бял мерцедес (ме преследва в живо-о-та), който беше каран от някакво малоумно говедо, което беше решило, че щом на пешеходната пътека има два спрели автомобила, значи то непременно са балъци и малоумното говедо може просто да намери някаква пролука между двата тротоара на пътя, откъдето да се шмугне и да си продължи напред, без да си прави труда да спира. В крайна сметка - всички в тази страна са балъци, само говедата са си говеда!

Речено - сторено. Колата с прилична скорост се промуши в ляво от единия спрял автомобил. Слава богу ни забеляза в последния момент и наби спирачки.

Трудно може да бъде описан следващият момент. Нещо средно между сцената в последната “Матрица”, в която камерите започват да се върят около Нео и той гледа лошо агентите и някой от погледите на Чък Норис, който се готви да убие динозавър. И понеже съм изключително културен гражданин с ясно изявена гражданска позиция, изпод сбръчканите вежди и изострените очи се отвори една голяма порта на мрака, от която се чу ехото на Боговете, което гласеше: “Да ти еба майката-а-а!”.

Разбира се, говедото не остана съпричастно и взе да блъска по волана разярено от моята обида, след което няколко пъти изигра сценката “Ей-сега ш’ъ слезн’ъ и щ’и счупа мутрътъ!”. И когато дойде време за “чупенето на мутрътъ”, сиреч след като тръгнах към шофьорската му врата (разбира се, без никакво желание да се стига до бой, просто исках да му обещая, че утре аз ще изкарам по същия начин акъла на детето му и жена му), говедото просто даде газ и изпили евтините си летни гуми, отпрашвайки в неизвестна посока.

Каква е поуката от тази кратка и до болка позната история, драги ми читателю?

С тази публикация се поставя началото на поредицата “Нашенска класика”, която има за цел да систематизира онези неща, които са запазена марка на българския народ и никак не са повод за гордост. Целта ни този път не е да хвърлим кал по себе си, което всъщност е една от тези класики - целта е да насочим фокуса си над съответните проблеми и да се опитаме да ги решим - всеки за себе си.

В тази неделна вечер ще си поговорим за една отличителна черта на движението в българския градски трафик, а именно правенето на завой от средна лента.

Прочети цялата статия…