Няма думи, които да опишат гнева ми в момента. На 1-ви март от Хонг Конг ми е изпратена пратка с номер за проследяване. Тъй като днес вече сме 19-то число и започнах леко да се притеснявам, направих справка за пратката в секцията за проследяване на пратки в сайта на “Български пощи”. Тъй като въпросното проследяване не работеше в последната седмица, т.е. сървъра им беше down, направо се учудих, че той работеше днес! И така - въведох номера на пратката и се оказа, че тя е пристигнала в София на 5-ти март, т.е. 4 дни след като е изпратена от Хонк Конг. И вече две седмици пратката не е дошла от София до Пловдив. Последният запис в проследяването е “Insert item into domestic bag” и това е.

Човек в такива ситуации трябва да размишлява логично. Звъня в “международни пратки”

 - Добър ден, очаквам пратка от Хонг Конг и видях, че на 5-ти март е пристигнала в София, но от тогава досега ни вест, ни кост, а би трябвало да пристигне до Пловдив. Да Ви кажа номера за проследяването й?
- Проверихте ли в пощенската си станция, която обслужва района Ви?
- Не съм, с пощальона се познаваме и ако беше пристигнала такава пратка, той със сигурност щеше да ме уведоми. Редовно получавам пратки. Освен това ако беше дошла на място, щях поне уведомление да получа, нали така?
- Да, точно така. Обадете се на обслужване на пратки в града си, от там ще проверят. Ако не я намерят, тогава ми се обадете и ще видим какво можем да направим.
- Добре…

Край на разговора Р1. Ровя се в сайта на пощите и намирам само “обслужване на клиенти - Пловдив”. Звъня.

 - Здравейте, чакам една международна пратка, но…
- Е, защо звъните на мен тогава?
- … защото от международни пратки ме препратиха към Вас.
- Ами да, но аз съм само служителка на гише и не мога да направя нищо. Има си хора, които се занимват с това.
- Как мога да се свържа с тези хора?
- Ами, имат си телефони.
- Супер, а тези телефони имат ли си телефонни номера?

Дори не искам да разказвам останалата част от разговора. След 5 минутно обяснение на пощенската система в “Български пощи” в крайна сметка получавам номера на международни пратки - Пловдив. Провеждам разговора 3 - Р3.

 - Добър ден, може ли да проверим дали една пратка е при Вас?
- Не.

Затварят. Вече се виждам как влизам в оръжейния магазин. Набирам отново и провеждам Р4, или пък Р3 и 1/2. Спорно е.

 - Добър ден, възможно ли е да ме изслушате поне?
- Не, не може! Имаме сто пратки при нас - ако някой иска нещо, да идва на място!

Затварят. Вече съм на гребена на вълната. Тъй като с умиление си спомних за сравнително учтивата жена от Р1 (т.е. международни пратки за цялата страна) звъня отново на първия номер. Вдига ми жена. Започва Р5. Гласът май е друг, подяволите…

- Здравейте, не знам дали говорих с Вас преди 10-на минути, но чакам пратка от Хонг Конг, която в проследяването виждам, че за последно се е “мярнала” в София на 5-ти март и от тогава нито съм я получил, нито в проследяването пише нещо.
- И аз какво да направя?
Мълча за 5 секунди и си представям как я душа.
- Алооо!?
- Да, прощавайте. Има ли начин да проверим какво се е случило с пратката ми?
- Проверете си в пощенския клон!
- Ако беше пристигнала в пощенския клон, щях да получа поне уведомление, ако не и да ми я доставят директно. Да ви дам номера на пратката?
- И да ми дадете номера на пратката, какво?!
Мълча отново за 5 секунди.
- Може би ще проверите какво се е случило с нея?
- Дайте го.
- RA, девет, …
- Охооо, това е от Хонг Конг!
- Да, от Хонг Конг е.
- Оф, ами да. Сега ще се окаже, че не е пратена, или пък че изобщо не е за вас и са объркали номерата на пратките, те най-редовно правят така, а вие ме занимавате с техните си глупости.
Мълча 10 секунди.
- Алоооооо?!
- Да, на телефона съм. Не разбрах въпроса просто…
- Нищо, сигурно са объркали номера на пратката.
- Работя с тях от много време. Сигурен съм, че са пратили пратката както трябва.
- Е да, ама аз работя с тях от повече време и знам какви ги вършат!
Пак мълча 5 секунди.
- Радвам се, че сте наясно, може ли все пак да проверим пратката?
- Да, продължете!
Казвам номера на пратката.
- Добре, как се казвате?
Казвам си името.
- Да, за вас е пратката в действителност. Адресът?
Казвам си адреса.
- Да, той е, да не повярва човек.
Искам да я убия.
- Добре, имали начин да разберем къде е пратката по трасето?
- Кажете ми номера на пощенския си клон.
- Съжалявам, не го знам.
Тук тя избухва гневно.
- Не си знаете номера на пощенската станция? ‘Ми как получавате пратки тогава?
- Донасят ми ги пощальоните.
- Ама господине, вие явно не сте грамотен - това са елементарни неща, които се учат още като малки.
Ще я убия. Но преди това се опитвам да си спомня учили ли са ни в училище кои са пощенските кодове на Пловдив. Особено тези до бъдещия ти офис. Не, не са ни учили. Странно!
- Не съм наясно с пощенския код на станцията ми, тъй като не ми се е налагало да го ползвам. Пратките ми се доставят на място, не съм ходил до клона.
- Еми добре, аз тогава нищо не мога да направя!
- Можем ли да намерим пощенския код по адрес? Той е най-големият в “Северен”, в това съм сигурен.
- Еми не, не можем!
И това го казва викайки. Вече съм убеден, че ще я убия. Ако ще и в ада да горя за това.
- Ами какво можете вие тогава?
- Нищо. Я  ми дайте телефонния си номер, аз ще проверя кой е кода и ще ви се обадя.
Прошепвам на колежката: Нина, кой ни е стационарния в офиса?
- Ооо, ама вие дори и телефона си не знаете!
Полудявам. Нервите ми не издържаха и й се развиках за това как си е моя работа какво знам и какво не знам.
- Кажете ми номера си!
Колежката ми го продиктува.
- Този ни е номера. С код за Пловдив “032″.
- Представете си, знам го! Добре. Ще проверя и ще Ви се обадя.
- Довиждане.

Не се обади. По-късно ще отида до кварталната поща и ако някой ми каже нещо на криво ще ме гледате довечера в новините.

Историята започна няколко дена преди 31 декември, а мястото на събитието е китния български курорт Велинград. При шофиране с около 40км./ч в града попаднах в кокетна перфектно изрязана във формата на правоъгълник дупка на асфалта, дебрите на която бяха на около 20 сантиметра под земната повърхност. Разбира се - крива джанта, много зверски удар, уплашени пътници. И всичко това… с 40км./ч!
По-интересното беше, че можех безпроблемно да се прибера в Пловдив. Има само една лека подробност - след попадането в дупката двигателят на колата загасна и не желаеше да запали отново по никакъв начин. Причината - колата беше включила anti-explosion защитата си за случаи на катастрофа, чрез която спира подаването на горивото до двигателя до второ нареждане с цел избягването на разтичане на гориво, запалването му и…
По принцип деактивирането на тази защита не е нищо особено. В автомобила има копче, което се натиска, защитата се деактивира и си свободен да запалиш автомобилът си и просто да потеглиш. Има само един почти незначителен въпрос, който разваля идилията.

А именно - къде подяволите е това копче?

В крайна сметка, след 30-минутна борба и справки по телефона, както и в Интернет, намерих къде се намираше прословутото бутонче. Натиснах го, колата запали и се прибрахме безпроблемно в Пловдив.  Разбира се, със силно занижена скорост, тъй като при 70км./ч гумата кривеше заплашително.
Каква е равносметката? “Оправяне” на гума в новогодишния ден, 20 лева “назад” за работата при майстора, ‘срам-ме е да си кажа колко’ лева за нова джанта и… така.

Разбира се, на следващия ден, аз трябваше да си купя винетка. Сами можете да се сетите с каква погнуса подадох парите на служителката в Shell, след което с каква погнуса залепих отвратителния стикер на стъклото на бялата ми каляска.
И, за да е пълна картинката, днес (5 януари) в 1 часа през нощта пътувах от Пловдив до София по магистрала “Тракия” за рекордно ниските три часа и половина. Сутринта, в 6:00 потеглих обратно към Пловдив от София и този път успях да намаля времето на 3 часа.
И то не защото колата ми не е подготвена добре - колата е с широки 17″ джанти и зимни гуми, всяка от които струва 400лв. Просто на 80% от магистралата не можеше да се види цветът на асфалта, тъй като ледът го покриваше невероятно добре.

И, разбира се, между 1:00 и 4:30 не видях нито една машина на магистралата, която да прави нещо по въпроса.

Евала, винетке! Догодина ще те фалшифицирам, обещавам!

На 08.08.08 открих офисът на Saita.eu Уеб и Рекламно студио в Пловдив. Намира се на ул. Драган Цанков 16, между градската градина и улица Гладстон - на гърба на синдикалния дом.
По този повод стартира и нов уеб-сайт, който може да бъде видян онлайн на www.saita.eu.

Желая си много късмет, успехи и т.н.

Понеже отдавна не съм писал тук, а получих смъмряния по този въпрос - разписвам се набързо, защото само толкова ефирно време ни отпускат.

Нещата са ОК. Не остана време до средата на декември почти. Бачкане, сметки, разходи - всичко е на 6. Сметката ми за телефон този месец е 90 лева, та ако някой реши да ми отпусне кредит - да казва, че аз съм пенсионер човек, не мога да си позволя такива разточителства. Е, на - ако ‘бех на ваучир’ щях още на 40-тия лев да усетя, че нещата не вървят на добре. Ама нъцки. Не ме е яд заради самата сума. Яд ме е заради това, че тези 90 лева за тези разговори, които съм водил, са си пладнешки обир. От най-буралните. Sponsored by M-Tel! С любезното съдействие на любимия ви мобилен оператор. Онзи с 88-те красни коли. Дали ако се размрънкам ще ми приспаднат милите ми 4.80лв., дето похабих “записвайки” се в SMS “играта” им? Като цяло, дойде ли реч за М-Тел и най-вече за техните Polo-та, на човек му иде много кавички да ползва.

Като започнахме да говорим за М-Тел - направих първата крачка към мобилния Интернет и си купих един от новите дата пакет на емтелците - 25MB срещу 9.90 на месец, като всеки следващ мегабайт след изразходваните се таксува по 0.60лв. Аз моите 25МБ ги израходих още на второто ползване на Интернета. Да. Който ходи до баба си с лаптопа, връзва го към телефона и си пише по скайп с жената, докато неусетно Flashget-а сваля ресурси за Corel Draw 12, ще страда. Тъкмо бях решил да им се нервя отново на М-Тел, като научих че трафикът ми е свършил, когато си погледнах Flashget-а как е изтеглил вече 30MB… сладурска работа.

Отново за М-Тел - миналата неделя ми пратиха мейл, че до края на кредитния ми лимит от 50лв. остават 4 стотинки. Яко. С 4 стотинки, както се сещате, не може да се направи нищо. Можеш само да звъннеш на *88 и да си изредиш репертоара роднински поздрави. Де’а келешите… момченценцето от поддръжката ми каза, че туй се получило защото разговорите се отразявали в сметката 4-5 часа по-късно МИНИМУМ. Пълна красота! Такъв кеш и аз не бях виждал.

Бих казал още много неща за М-Тел, като например “неограниченото” браузване в Интернет за 4.90 на месец през Vodafone Live! портала, дето на 25-ия мегабайт ти го били прекратявали, ама нали, неограничено било. Де’а келешите…

Back to the reality. Препоръчително е след работа да се прибирате директно вкъщи. То времето бе позволява много мандахерцане навън, но и без това не е препоръчително - чичо ви Мъро започва шофьорски курсове. И е твърдо решил да стане шофьор, при това добър. И послушен.
Днес се записах в ДАИ като кандидат-студент-шофьор, в събота ми е първия теоретичен час. Трябва да взема 40 часа теория, но това нещо няма как да го вмъкна в графика, тъй като часовете били от 16:30 до 19:00. То не е лошо, ама аз до поне 18:00 съм в офиса, така че няма как да стане тая работа. Ще взема всички материали и ще ги науча вкъщи. Правилникът кажи-речи го знам, но все пак има доста мат’рял, дето трябва да се изяде. А аз съм жаден за авто-знания.
Количката е VW Bora и… внимание… не е подарена от М-Тел! Какъв позор!

Стига толкова засега, че според мен се получи див ферман. Като за 5 лева - толкова! За повече пращайте парички. Банкови сметки давам по e-mail.

П.П.
143 reasons to do it.