Внимание! Долните редове са размишления по темата, а не новина за въвеждането на винетки по улиците на столицата ни.

Аз съм само наблюдател. Пътуванията ми до София, за мой късмет, се свеждат до 2-3 на месец и са обикновено през уикендите, тъй като пловдивско чедо като мен не е свикнало на километрични задръствания и видимо неадекватни шофьори.
По софийските улици има един особен факт, който няма как да не се набие на очи - автомобилите в София, които всъщност са “със софийска регистрация“, т.е. плащат данъците си към Община София, никак не са голям процент. Не желая да боравя с проценти, които да измисля творчески, но със сигурност броят автомобили, които ползват улиците / булевардите / вътрешно градските “магистрали” и не плащат данъците си за подобряването на споменатите инфраструктурни обекти са много.

Затова моето предложение е въвеждането на изискването за наличието на винетен стикер (или друг вид подходящ документ, доказващ платен пътен данък) за пътищата на столицата ни. Това е начин в “портфейла” на софийска община да влизат приходи и от хората, които работят в София, т.е. ползват всички ресурси на града, но без да “живеят” в него, респективно - без да заплащат благата, които ползват.

Разбира се, софийската винетка може да бъде с различни периоди, респективно и цени. За ден, за седмица, месец, три месеца, шест месеца, година. Мисля, че дневна такса от 1-2лв. е минимална, напълно допустима и обоснована (хм, на този етап - не!, но нека инвестираме в бъдещото състояние на пътната мрежа в София).

Какво мислите по въпроса?

Историята започна няколко дена преди 31 декември, а мястото на събитието е китния български курорт Велинград. При шофиране с около 40км./ч в града попаднах в кокетна перфектно изрязана във формата на правоъгълник дупка на асфалта, дебрите на която бяха на около 20 сантиметра под земната повърхност. Разбира се - крива джанта, много зверски удар, уплашени пътници. И всичко това… с 40км./ч!
По-интересното беше, че можех безпроблемно да се прибера в Пловдив. Има само една лека подробност - след попадането в дупката двигателят на колата загасна и не желаеше да запали отново по никакъв начин. Причината - колата беше включила anti-explosion защитата си за случаи на катастрофа, чрез която спира подаването на горивото до двигателя до второ нареждане с цел избягването на разтичане на гориво, запалването му и…
По принцип деактивирането на тази защита не е нищо особено. В автомобила има копче, което се натиска, защитата се деактивира и си свободен да запалиш автомобилът си и просто да потеглиш. Има само един почти незначителен въпрос, който разваля идилията.

А именно - къде подяволите е това копче?

В крайна сметка, след 30-минутна борба и справки по телефона, както и в Интернет, намерих къде се намираше прословутото бутонче. Натиснах го, колата запали и се прибрахме безпроблемно в Пловдив.  Разбира се, със силно занижена скорост, тъй като при 70км./ч гумата кривеше заплашително.
Каква е равносметката? “Оправяне” на гума в новогодишния ден, 20 лева “назад” за работата при майстора, ‘срам-ме е да си кажа колко’ лева за нова джанта и… така.

Разбира се, на следващия ден, аз трябваше да си купя винетка. Сами можете да се сетите с каква погнуса подадох парите на служителката в Shell, след което с каква погнуса залепих отвратителния стикер на стъклото на бялата ми каляска.
И, за да е пълна картинката, днес (5 януари) в 1 часа през нощта пътувах от Пловдив до София по магистрала “Тракия” за рекордно ниските три часа и половина. Сутринта, в 6:00 потеглих обратно към Пловдив от София и този път успях да намаля времето на 3 часа.
И то не защото колата ми не е подготвена добре - колата е с широки 17″ джанти и зимни гуми, всяка от които струва 400лв. Просто на 80% от магистралата не можеше да се види цветът на асфалта, тъй като ледът го покриваше невероятно добре.

И, разбира се, между 1:00 и 4:30 не видях нито една машина на магистралата, която да прави нещо по въпроса.

Евала, винетке! Догодина ще те фалшифицирам, обещавам!