Култовата американска верига Старбъкс oтвори врати в София през тази седмица. Заведението се намира на ул. Гурко 62, като до края на годината в китната ни столица ще се появи още едно заведениe, което ще бъде окичено с класическата висяща кръгла зелена табела.

Новината е добра, тъй като Starbucks Coffee в действителност е една адски успешна верига заведения, която има политиката да “попива” вкусовете на съответната държава, в която нализа. Тоест, можем да очакваме част от продуктите на българския Старбъкс да бъдат в комбинация с шкембе чорба. Шегувам се!

Ето една пикантна снимка на небезизвестната Бритни Спиърс (или както й казвахме в гимназията - Бръкни в Спина), която доволно си пийва от кафетата на Старбъкс:

Днес се афишира гениалната идея шофьори със стаж като такова под една година да нямат правото да карат автомобилите си между 23:00 и 6:00. Това дори няма да го коментираме.

Из коментарите под новината в News.bg се срещна следното нещо, което ми е кажи-речи до болка познато.

Насладете се! В скоро време, когато завърши и моята одисея с КАТ, ще ви разкажа защо от 2 месеца нямам право да управлявам автомобила, чийто данъци плащам.

Незнам някой чете ли ги тези мнения, но и аз ще си изкажа моето.
Ще започна с една народна мъдрост “Шофьорът е с единия крак в затвора, с другия в гроба”
Аз също съм млад шофьор. Стажът ми е 7 месеца и съм на 19 години.
Според мен в момента наказанията са направо “смешни”. Дори новите предложения са “смешни”! Най-малкото за заловен пиян. Седнал ли си пиян да караш - КРАЙ!
1. Отнемане на книжката доживотно.
2. Отнемане на автомобила в полза на държавата, без значение от марка и модел.
3. 10 000 лева глоба. /ако ги няма изземване на имущество на тази стойност/
4. При инцидент - ЗАТВОР /взависимост от ПТПто/

За другите нарушения също глобите трябва да са “адски”. Не ми се измислят сега суми, пък и не ми е това работата. Просто трябва да са респектиращи.

Ами да подхвана и темата за катаджиите. Това е болната ми тема!
Случи ми се да участвам в ПТП - БЕЗСПОРНО без грам вина /според мен, според катаджията, според другия шофьор/
Но има едно голямо “НО” - корумпираният полицай не е загрижен нито за потърпевшите, нито за възможните бъдещи потърпевши. Гледа само да лапне парата! Виновният шофьор подкупи катаджията. Уяденият полицай дойде при мен и започна да ми се обяснява, колко работа имал, колко катастрофи го чакали, че на всеки можело да се случи да направи грешка и така нататък. Искаше да взема от другия шофьор 50 лева и да си ходя! Аз естествено отказах и казах, че искам да напише акт! После продължи с по настойчив тон да ме кара да се откажа, дори каза, че точките на другия щели да свършат и трябвало да му вземе книжката! Следователно не му е било първо провинение!!! Аз отново ОТКАЗАХ! Тогава се започна пълна проверка на моя автомобил - пожарогасител, триъгълник, аптечка и др. документи /всичко изрядно/ - няма за какво да се заяде. И после започна най лошото - започна да ме заплашва и обижда, дори имаше намеци и за физическа разправа! РАЗБРАХ, че немога да се преборя с корупцията и се ОТКАЗАХ. Другият катаджия го гледаше безмълвно и не вземаше никакво отношение.
Радвам се, че съм жив и здрав - това е най важното, а случката ми е обеца на ухото!

Такъв е моят опит с БГ КАТ.
За такива наказанието трябва да е ЗАТВОР 10+ години. Най-малкото защото пуска безнаказано шофьор да управлява МПС и да застрашава живота на невинни хора.

Аз имам още много предложения за решаване на проблема с ПТПтата, но няма смисъл да се хабя - ГЛАС В ПУСТИНЯ!

100% - ще има съгласни и несъгласни с мен. Дано повечето да са съгласни.

Накрая пожелавам на всички да са живи и здрави и много РАЗУМНИ!

Денят е неделя 19-ти октомври, или казано по по-кратък начин - днес. Мястото е Руски пазар - Пловдив, точно до КАТ. Не ме питайте какво съм правил на това място - просто трябваше да се купи нещо, което другаде трудно щеше да се намери. Както и да е.

Паркирах колата до паркинга на ссиганските мезонети. Тези, които бяха построени с незнайно какви пари и които се дават на изстрадалите роми срещу крайно символични двуцифрени (далече от трицифрени) суми месечно. Хубав мини-район, с улици в него, паркове и дворове към всеки един мезонет. Място, за което аз вероятно ще си късам задника от работа десет-петнайсет години. Но както и да е - паркирах си колата, при което, разбира се, веднага бяхме нападнати от малките ссиганчета, които викаха вече хроничното ‘бате, дай някакви с’тинки’. Обикновено към тази реплика добавят и “за да ти пазим колата”, което е по-скоро заплашително отколкото вдъхващо доверие, но този път спряха до тук. Казах им, че това ще стане после - като се върна. Това е единственият начин да ги накараш да престанат.

Влезохме в изключителния търговски обект, наречен “Руски пазар - Пловдив” и още на входа намерихме това, което търсихме. Пет минути по-късно вече вървяхме към колата, като в далечината, зад останалите коли, видях как разни ссиганчета и един маалко по-голям ссиганин са се облегнали на Роувъра ми. Стана ми леко неприятно, понеже в никакъв случай не ми е от любимите гледки тази, в която някой непознат се обляга на автомобила ми - повечето мъже ще ме разберат what I mean. И докато се замислях как точно ще им каже, че не ми е приятно това, което правят… алармата на колата изпищя. При това сериозно - Роувър слагат фабрична алармена система на всичките си автомобили, която пищи с клаксона, който от своя страна може да бъде окачествен на смесица между свирка на влак от 40-те години на миналия век и сигнален вой на ферибот. Демек - суматохата стана страшна, а ссиганчетата се разбягаха към мезонетите. Успях да ги пресрещна и видимо доволен от случилото се по изключителен мил начин се разкрещях защо подяволите колата ми пищи и какво правеха на нея. Голямото ссиганче (което впрочем беше без зъби - или и преди е загазвал, или прекалява с лепилото) ми каза гордо и почти разчустващо ме, че ми бил затворил вратата само и тя била писнала. Интересно, как я е затворил, като аз определено не съм я оставял отворена?

Хванах го и го закарах веднага до колата, за да видим на място има ли нещо взето от нея, или пък някакви щети от “затварянето” на вратата. Всичко беше наред, нищо не беше взето. Ако не бяха леките ми проблеми с КАТ, за които ще опиша малко по-късно, веднага щях да се обадя в полицията и щяхме да обсъдим проблема с тях. Имахме свидетели, които казваха, че всъщност групата е отворила колата. Страшна система - няколко ссиганчета се облягат на колата и едно от тях действа. Всъщност, нека ви кажа как става цялата схема:

Аз паркирам. От двете коли на колата застават ссиганчета - едно то задната лява врата и едно до десните врати. Изключително е важно това от задната лява врата да успее да “открехне” леко вратата - така, че датчикът да отчете, че заключването е успешно, но същевременно вратата да бъде отворена в последствие. Всичко е ОК, искаме стотинките, собствениците на автомобила (и собствеността в него) се отдалечават, заключват колата дистанционно, бараме си ушите за известно време, докато изчезнат от хоризонта и… действаме. Обграждаме колата, а най-малкото и талантливото от нас се промъква до вратата и я доотваря. Лошото в случая е, че колата е с алармена система на всички врати, вкл. и задна лява, така че в момента, в който датчикът усеща раздвижване в задна лява врата, той изпраща сигнал към бордовия на компютъра, който от своя страна активира клаксока, който от своя страна… всява смут наоколо. Ако колата нямаше качествена аларма, никой нищо нямаше да разбере - влизаме си в колата, взимаме каквото намерим за добре, затваряме вратата и изчезваме. От горе на всичкото се намираме в гетото, така че ще им е трудно да ни разпознаят сред гората от лица като нашето.

Жалко, до момента винаги защитавах “братята ссигани” за действията им. Но както се казва - this time it’s personal, т.е. този път опря и до нашия кокал, което пренася нещата на по-различно ниво, с по-различен поглед. Нямам против никого, докато той не се намеси в личния ми живот. От сега нататък имам против.

Като за начало - честити 100 години независимост. Още дълги години да се радваме на този празник, без той да ни натъжава.

И второ - Google отбелязаха празника ни по подобаващ начин.

Българските уебдизайнери са едни от най-добрите, твърди Ума Раджа, съосновател на новия британски сайт, предлагащ социални услуги Wigadoo.com.

В интервю за интернет изданието“Риъл Бизнес“ тя заявява, че след продължително проучване компанията й се спряла на България като едно от най-добрите места, където могат да бъдат намерени уеб дизайнери.

“Търсихме на много различни места - в Китай, Индия, в някои страни от Източна Европа, Великобритания, но хората от България се представиха много добре и имаме наистина добър опит в работата с тях,“ казва Раджа. Основателите на Wigadoo са попаднали на българския екип чрез мрежата си от контакти, включваща и други успешни интернет-предприемачи. Раджа изтъква, че е обща практика да се създават филиали в чужди страни, защото излиза много по-евтино.

Сайтът на Wigadoo е пуснат в действие в края на юни тази година. Компанията има екип от пет души в Обединеното кралство и четирима уебдизайнери в България, съобщава БНР, цитирано от БГНЕС.