След събитията от днес твърдо заявявам за себе си, че от сега нататък не възприемам Георги Първанов като президент на Република България.

Благодаря за отделеното внимание.

Най-накрая! Знаех си, че и Лидер, и РЗС са от послушните дечица на червените телесни отпадъци, но друго си е самия Румен Овчаров да ти го каже. Браво, Румене, браво! Айде сега им кажи, че малоумните реклами бяха обидни за народа, кажи им, че ДПС не би трябвало да са във властта изобщо, кажи им, че догановите сараи трябва да бъдат музей на отиващия си комунизъм и че рано или късно избирателната ви единица ще (с извинение и уважение) измре, а презервативите и безплатните купони за младежите няма да са достатъчни, за да спечелиш хора на твоя страна. Кажи им, Румене, те ще те разберат!

В събота вечерта беше концертът на немците Guano Apes в зала “Универсиада” в София. Няма как да не отбележа, че концертът беше перфектен. Браво на организаторите от Most of Evil Music - организацията беше перфектна, на концерта не му липсваше абсолютно нищо. С ръка на сърцето казвам, че това е първият концерт на който съм ходил, от който съм напълно доволен. Всичко беше по план, нямаше никакви проблеми, а за млади пенсионери като мен имаше даже и цяла трибуна седалки с перфектна гледка към кака Наска (Sandra Nasic).

Макар да не съм привърженик на Филд момчетата свириха добре и очевадно се раздадоха. Звукът в началото беше отвратителен, и то меко казано, но две парчета по-късно всичко си дойде на мястото. Добро сценично присъствие имат хората, макар и малко да прекаляват с harsh “извивките” на моменти. Нищо, въпрос на вкус, нали знаете…Някъде към 21:00 на сцената се качиха Guano Apes. Страхотно присъствие, страхотно свирене. В интерес на истината бях много скептичен към лайв изпълненията на Guano Apes, но се оказах дяволски грешащ. Бандата свири отлично наживо, макар и след такова дълго прекъсване.

Мисля, че българската публика, учудващо за мен самия, развълнува много бандата. Дори Сандра го потвърди. Сега ще кажете - е да, естествено, по традиция публиката се четка. Само че Guano Apes не са такава група и това си личи. Извикването на бандата на бис ме накара да си запуша ушите (буквално), понеже шумът стана нетърпим. Все едно годината беше 94-та…

Пак да си кажа - перфектен концерт. Отличен. Когато напуснахме залата и се отправихме към колата ми осъзнахме, че се чувстваме невероятно свежи като за концерт. По принцип слушането на музика от концертната зала до Пловдив винаги е била показателна за мероприятието, на което сме присъствали. Е, този път слушахме Guano Apes чак до вкъщи…

Най-сладко похарчените 50лв. за билет досега. За такова събитие бих дал и 100.

Няма как да не отбележа нещичко за публиката. Този път бях възхитен.По принцип се разочаровам от българската публика поради ред причини, особено от последния In Flames, на който едва не се стигна до бой между български псевдо-патриоти и гръцките гости, които бяха пътували специано за In Flames, и то като се вземе предвид, че на следващия ден бандата щеше да гостува именно в Гърция. Та, обратно на въпроса - публиката беше на ниво. Нямаше от, както моите приятели от Про-Рок Божидар и Евтим казват “бай-тошовски метъли”, а само добре облечени и културни хора и други (метъли). Нямаше простотии, нямаше изцепки, нямаше негативизми, имаше само невероятен support. На такива концерти мога да ходя и всяка седмица, ако вземат да ги правят поне половината в Пловдив, че аман от път…

Няма думи, които да опишат гнева ми в момента. На 1-ви март от Хонг Конг ми е изпратена пратка с номер за проследяване. Тъй като днес вече сме 19-то число и започнах леко да се притеснявам, направих справка за пратката в секцията за проследяване на пратки в сайта на “Български пощи”. Тъй като въпросното проследяване не работеше в последната седмица, т.е. сървъра им беше down, направо се учудих, че той работеше днес! И така - въведох номера на пратката и се оказа, че тя е пристигнала в София на 5-ти март, т.е. 4 дни след като е изпратена от Хонк Конг. И вече две седмици пратката не е дошла от София до Пловдив. Последният запис в проследяването е “Insert item into domestic bag” и това е.

Човек в такива ситуации трябва да размишлява логично. Звъня в “международни пратки”

 - Добър ден, очаквам пратка от Хонг Конг и видях, че на 5-ти март е пристигнала в София, но от тогава досега ни вест, ни кост, а би трябвало да пристигне до Пловдив. Да Ви кажа номера за проследяването й?
- Проверихте ли в пощенската си станция, която обслужва района Ви?
- Не съм, с пощальона се познаваме и ако беше пристигнала такава пратка, той със сигурност щеше да ме уведоми. Редовно получавам пратки. Освен това ако беше дошла на място, щях поне уведомление да получа, нали така?
- Да, точно така. Обадете се на обслужване на пратки в града си, от там ще проверят. Ако не я намерят, тогава ми се обадете и ще видим какво можем да направим.
- Добре…

Край на разговора Р1. Ровя се в сайта на пощите и намирам само “обслужване на клиенти - Пловдив”. Звъня.

 - Здравейте, чакам една международна пратка, но…
- Е, защо звъните на мен тогава?
- … защото от международни пратки ме препратиха към Вас.
- Ами да, но аз съм само служителка на гише и не мога да направя нищо. Има си хора, които се занимват с това.
- Как мога да се свържа с тези хора?
- Ами, имат си телефони.
- Супер, а тези телефони имат ли си телефонни номера?

Дори не искам да разказвам останалата част от разговора. След 5 минутно обяснение на пощенската система в “Български пощи” в крайна сметка получавам номера на международни пратки - Пловдив. Провеждам разговора 3 - Р3.

 - Добър ден, може ли да проверим дали една пратка е при Вас?
- Не.

Затварят. Вече се виждам как влизам в оръжейния магазин. Набирам отново и провеждам Р4, или пък Р3 и 1/2. Спорно е.

 - Добър ден, възможно ли е да ме изслушате поне?
- Не, не може! Имаме сто пратки при нас - ако някой иска нещо, да идва на място!

Затварят. Вече съм на гребена на вълната. Тъй като с умиление си спомних за сравнително учтивата жена от Р1 (т.е. международни пратки за цялата страна) звъня отново на първия номер. Вдига ми жена. Започва Р5. Гласът май е друг, подяволите…

- Здравейте, не знам дали говорих с Вас преди 10-на минути, но чакам пратка от Хонг Конг, която в проследяването виждам, че за последно се е “мярнала” в София на 5-ти март и от тогава нито съм я получил, нито в проследяването пише нещо.
- И аз какво да направя?
Мълча за 5 секунди и си представям как я душа.
- Алооо!?
- Да, прощавайте. Има ли начин да проверим какво се е случило с пратката ми?
- Проверете си в пощенския клон!
- Ако беше пристигнала в пощенския клон, щях да получа поне уведомление, ако не и да ми я доставят директно. Да ви дам номера на пратката?
- И да ми дадете номера на пратката, какво?!
Мълча отново за 5 секунди.
- Може би ще проверите какво се е случило с нея?
- Дайте го.
- RA, девет, …
- Охооо, това е от Хонг Конг!
- Да, от Хонг Конг е.
- Оф, ами да. Сега ще се окаже, че не е пратена, или пък че изобщо не е за вас и са объркали номерата на пратките, те най-редовно правят така, а вие ме занимавате с техните си глупости.
Мълча 10 секунди.
- Алоооооо?!
- Да, на телефона съм. Не разбрах въпроса просто…
- Нищо, сигурно са объркали номера на пратката.
- Работя с тях от много време. Сигурен съм, че са пратили пратката както трябва.
- Е да, ама аз работя с тях от повече време и знам какви ги вършат!
Пак мълча 5 секунди.
- Радвам се, че сте наясно, може ли все пак да проверим пратката?
- Да, продължете!
Казвам номера на пратката.
- Добре, как се казвате?
Казвам си името.
- Да, за вас е пратката в действителност. Адресът?
Казвам си адреса.
- Да, той е, да не повярва човек.
Искам да я убия.
- Добре, имали начин да разберем къде е пратката по трасето?
- Кажете ми номера на пощенския си клон.
- Съжалявам, не го знам.
Тук тя избухва гневно.
- Не си знаете номера на пощенската станция? ‘Ми как получавате пратки тогава?
- Донасят ми ги пощальоните.
- Ама господине, вие явно не сте грамотен - това са елементарни неща, които се учат още като малки.
Ще я убия. Но преди това се опитвам да си спомня учили ли са ни в училище кои са пощенските кодове на Пловдив. Особено тези до бъдещия ти офис. Не, не са ни учили. Странно!
- Не съм наясно с пощенския код на станцията ми, тъй като не ми се е налагало да го ползвам. Пратките ми се доставят на място, не съм ходил до клона.
- Еми добре, аз тогава нищо не мога да направя!
- Можем ли да намерим пощенския код по адрес? Той е най-големият в “Северен”, в това съм сигурен.
- Еми не, не можем!
И това го казва викайки. Вече съм убеден, че ще я убия. Ако ще и в ада да горя за това.
- Ами какво можете вие тогава?
- Нищо. Я  ми дайте телефонния си номер, аз ще проверя кой е кода и ще ви се обадя.
Прошепвам на колежката: Нина, кой ни е стационарния в офиса?
- Ооо, ама вие дори и телефона си не знаете!
Полудявам. Нервите ми не издържаха и й се развиках за това как си е моя работа какво знам и какво не знам.
- Кажете ми номера си!
Колежката ми го продиктува.
- Този ни е номера. С код за Пловдив “032″.
- Представете си, знам го! Добре. Ще проверя и ще Ви се обадя.
- Довиждане.

Не се обади. По-късно ще отида до кварталната поща и ако някой ми каже нещо на криво ще ме гледате довечера в новините.

Прокурор с фамилно име Стефанов от Софийска градска прокуратура е отказал да повдигне обвинение срещу автомобилен инструктор, който поискал подкуп за уреждане на успешно взимане на изпит, тъй като ставало въпрос за “някакви си 300 лева”.

Във вчерашния ден двама автомобилни инструктури бяха арестувани в гр. София с подкупи, уреждащи взимането на свидетелство за управление на МПС. Инструктурите сами са поискали сумите от 300лв. от свои кандидат-шофьорчета, за да могат те успешно да преминат изпитите си.

Евалата на Катина Минчева, която се е обадила в полицията и е съдействала за залавянето на фабриките за убийци на пътя, постявайки скрита камера в себе си и предавайки на инструктора белязани 300лв. Минути по-късно Емануил Васев е арестуван от служители на икономическа полиция.

Да благодарим на всички, които поощряват корупцията в милата ни роднина и задружно да им пожелаем утре келеш с купена книжка да размаже на пътя техните деца. Амин!