tochkata.com - ние сме на всяко женско индийско чело!
Първо - Честита Баба Марта.
Днес е 1 Март, от днес не е задължително да се шофира с включени светлини (къси или DRL). Големият въпрос, който винаги се завихря под тези новини в Интернет е “а да продължаваме ли да караме на фарове през цялата година?”. Ето най-често срещаните доводи на двете страни:
“ЗА” шофирането с включени светлини през целия ден:
“ПРОТИВ” шофирането с включени светлини през целия ден:
Въпросът винаги е разделял и двата лагера и винаги се е стигало до крайности и, типично по български, винаги е завършвал с псувни и забрава на въпроса. Две думи казано - нищо градивно!
Моето мнение е, че шофирането “с включени фарове” през целия ден води до значителна сигурност и прати шофирането много по-приятно, тъй като автомобилите се забелязват значително по-отдалеч (при извънградски път) и е съвсем по-лесно човек да се ориентира с движещите се около него автомобили в градски условия. Преразходът на автомобилни крушки всъщност е смешно твърдение, тъй като в България масово се кара с “евтинджос” крушки, средно с цена от 3 лева. По-високият разход на гориво също е някакъв мит, тъй като разликата е абсолютно минимална. В интерес на истината музиката, която “свири” през 4 тонколони, както всъщност масово се слуша музика в автомобил, също вдига разхода. Интересно, в този случай никой не вдига въпроса. Но да, разбира се, нека пестим от сигурност, много по-готино е…
Няколко дена преди коледа се случи нещо, което за кратък период от време ме беше изкарало извън нерви, но в крайна сметка беше забравено до днес, когато се присетих.
Не помня кой ден беше, но помня, че разстоянието от Халите в Южен (гр. Пловдив) до един магазин, който беше в една пресечка на бул. Руски (в близост до пожарната на “Централен”) го “стопихме” с колата за скромния час и половина, при нормално необходимо време от около 5-10 минути. Причината беше, че до площад “Съединение” беше станала сериозна катастрофа, в която рейс на “Градски Транспорт”, пардон, “Хеброс Бус” беше позавлекъл няколко автомобила. Разбира се, в трафика тази причина не ни беше ясна. Все тая!
В крайна сметка, след като се върнахме до Халите в К. Париж, оставихме колата и решихме да поемем пеша до Панаира, тъй като в този изключително приятен полу-софийски трафик наистина не ми се шофираше. Речено - сторено. Поразкарахме се до панаира (~6 килоемтра), видяхме се с майка ми. На връщане отново тръгнахме пеша. На колелото на “Панаира” стъпнахме на пешеходна пътека и тръгнахме по нея, при което два автомобила спряха и ни изчакаха да пресечем. Тъпчехме зебрата гордо със зимните си обувки, докато изневиделица след 2-рата спряла кола не изскочи един бял мерцедес (ме преследва в живо-о-та), който беше каран от някакво малоумно говедо, което беше решило, че щом на пешеходната пътека има два спрели автомобила, значи то непременно са балъци и малоумното говедо може просто да намери някаква пролука между двата тротоара на пътя, откъдето да се шмугне и да си продължи напред, без да си прави труда да спира. В крайна сметка - всички в тази страна са балъци, само говедата са си говеда!
Речено - сторено. Колата с прилична скорост се промуши в ляво от единия спрял автомобил. Слава богу ни забеляза в последния момент и наби спирачки.
Трудно може да бъде описан следващият момент. Нещо средно между сцената в последната “Матрица”, в която камерите започват да се върят около Нео и той гледа лошо агентите и някой от погледите на Чък Норис, който се готви да убие динозавър. И понеже съм изключително културен гражданин с ясно изявена гражданска позиция, изпод сбръчканите вежди и изострените очи се отвори една голяма порта на мрака, от която се чу ехото на Боговете, което гласеше: “Да ти еба майката-а-а!”.
Разбира се, говедото не остана съпричастно и взе да блъска по волана разярено от моята обида, след което няколко пъти изигра сценката “Ей-сега ш’ъ слезн’ъ и щ’и счупа мутрътъ!”. И когато дойде време за “чупенето на мутрътъ”, сиреч след като тръгнах към шофьорската му врата (разбира се, без никакво желание да се стига до бой, просто исках да му обещая, че утре аз ще изкарам по същия начин акъла на детето му и жена му), говедото просто даде газ и изпили евтините си летни гуми, отпрашвайки в неизвестна посока.
Каква е поуката от тази кратка и до болка позната история, драги ми читателю?
С тази публикация се поставя началото на поредицата “Нашенска класика”, която има за цел да систематизира онези неща, които са запазена марка на българския народ и никак не са повод за гордост. Целта ни този път не е да хвърлим кал по себе си, което всъщност е една от тези класики - целта е да насочим фокуса си над съответните проблеми и да се опитаме да ги решим - всеки за себе си.
В тази неделна вечер ще си поговорим за една отличителна черта на движението в българския градски трафик, а именно правенето на завой от средна лента.
Съветите са на “Таймс”.
На автомагистрала “Тракия” между Вакарел и Пловдив има невероятно задръстване. Автомобилите се движат няколко метра, след което спират. Причината се корени в това, че по милите ни пътища все още има автомобили с износени гуми, вероятно летни, които се страхуват да карат дори с 50км./ч на мокър път, при това трилентов.
Това ми напомня на един познат, който си накичи началото на месеца Гоуфарката с нови джанти за 400лв., но остави летните си гуми с грайфер граничещ по височина с бюста на Али Макбийл. Попитах го защо не си вземе нови гуми с новите джанти, че тази за нищо не стават, а той каза: “Да бе, аз пари за глупости не давам!”.