БСП на тези избори искрено се уляха. То не бяха “поръчваш швепс, получаваш тоник”, то не беше “някой кихна върху масата, ще го направи и в коридора”, то не бяха всевъзможни натрапвания на мутрата на Станишев из всяко ъгълче на Интернет, но чашата на моето търпение тази сутрин беше прелята от безумната и откровено казано напълно идиотска идея, наречена “Снимка със Станишев.”Можете да я погледнете като кликнете на благозвучния линк простак.

Почивай в мир, Майкъл. Когато един от великите музиканти в музикалната история си отива думите са излишни, а тъгата е наистина голяма. Никой друг няма да постигне музикалните висини, които постигна той.

За огромно съжаление на цялото човечество, Майкъл си отиде тази сутрин в 00:26ч. българско време.

Майкъл остави огромно музикално наследство и беше един от малкото живи истински музиканти. За съжаление всички малко по малко си отиват, а музиката никога няма да бъде такава, каквато я направи той, редом с десетки други рок и диско величия.

Почивай в мир.

Интересно кой седи зад мощната рекламна кампания, наводнила родното Интернет пространство през последните дни (бел. Ако избереш Бойко - избираш Костов). В EasyTrader кампанията се върти срещу 50ст./клик, което за българския пазар си е доста висока цена. За справка, вземайки предвид средния CTR на банерите в мрежата рекламата в мрежата на “Инвестор” би им излеза около 5-6лв. на клик, което отново си е висока цена. Тоест, цялата кампания е ужасно скъпа.

Взимайки предвид фактът, че рекламното послание само по себе си е евтино, неиздържано и меко казано обидно за всеки, който имад IQ над 50, все повече и повече се навеждам към заключението, че рекламата всъщност идва от задния двор на ГЕРБ и е един доста хитър рекламен ход.

На цирк като на цирк

Get.bg от доста време насам са ми невероятно несимпатични. Никак не ги обичам още от първата ми поръчка от тях, при която се бяха омазали за времето с доставка и аз им писах оплакване. Отговори ми управителя им, който се държеше като собственик на гараж за люпене на тиквени семки. Не съм и предполагал, че ще срещна такова отношение към клиент, особено от управител (и предполагам - собственик) на фирма, но все пак се намираме в България - а тук бизнес се прави по български. Все тая, получих си стоката тогава, макар и с доста закъснение, теглих им една майна и от тогава не се занимавам с тях. Каталогът им обаче е немалък и от време на време влизам в Get.bg,  за да правя справка какво горе-долу има на пазара ни, след което си го купувам от Интернет (зад граница) на двойно по-ниска цена. И всеки път се ядосвам на две неща в сайта им, които са някакви смешни похвати от времето на ранния Интернет, но които явно са на почит в Get.bg.

1. Блокират ползването на десен клавиш. Това е невероятна идиотщина. Отварям списък с продукти, по навик цъкам с десния клавиш, за да избера “Open in new tab”. Естествено, в Get.bg не става този номер. Когато съм с мишка е достатъчно да натисна scroller-а и страницата ще се отвори, но когато я карам само на touch pad този номер не работи. В крайна сметка им теглих една майна и разглеждам наличните продукти в друг уеб-сайт.

2. Подобно на предишната точка - “забраняват” маркирането на текстове. Обичам в дадена страница да маркирам част от текста, за да мога като погледна страницата отново по-късно да знам къде съм се бил фокусирал предишния път, когато съм я разглеждал. Също така бих желал да копирам част от текстовете - за споделяне през някой IM, за запис, за принтиране и т.н. Е, Get.bg много държат на това да не можеш да селектираш текстовете в сайта им.

Изобщо - евтини номера ала “скивай к’ви работи правя с новия IE5!”.

Няма думи, които да опишат гнева ми в момента. На 1-ви март от Хонг Конг ми е изпратена пратка с номер за проследяване. Тъй като днес вече сме 19-то число и започнах леко да се притеснявам, направих справка за пратката в секцията за проследяване на пратки в сайта на “Български пощи”. Тъй като въпросното проследяване не работеше в последната седмица, т.е. сървъра им беше down, направо се учудих, че той работеше днес! И така - въведох номера на пратката и се оказа, че тя е пристигнала в София на 5-ти март, т.е. 4 дни след като е изпратена от Хонк Конг. И вече две седмици пратката не е дошла от София до Пловдив. Последният запис в проследяването е “Insert item into domestic bag” и това е.

Човек в такива ситуации трябва да размишлява логично. Звъня в “международни пратки”

 - Добър ден, очаквам пратка от Хонг Конг и видях, че на 5-ти март е пристигнала в София, но от тогава досега ни вест, ни кост, а би трябвало да пристигне до Пловдив. Да Ви кажа номера за проследяването й?
- Проверихте ли в пощенската си станция, която обслужва района Ви?
- Не съм, с пощальона се познаваме и ако беше пристигнала такава пратка, той със сигурност щеше да ме уведоми. Редовно получавам пратки. Освен това ако беше дошла на място, щях поне уведомление да получа, нали така?
- Да, точно така. Обадете се на обслужване на пратки в града си, от там ще проверят. Ако не я намерят, тогава ми се обадете и ще видим какво можем да направим.
- Добре…

Край на разговора Р1. Ровя се в сайта на пощите и намирам само “обслужване на клиенти - Пловдив”. Звъня.

 - Здравейте, чакам една международна пратка, но…
- Е, защо звъните на мен тогава?
- … защото от международни пратки ме препратиха към Вас.
- Ами да, но аз съм само служителка на гише и не мога да направя нищо. Има си хора, които се занимват с това.
- Как мога да се свържа с тези хора?
- Ами, имат си телефони.
- Супер, а тези телефони имат ли си телефонни номера?

Дори не искам да разказвам останалата част от разговора. След 5 минутно обяснение на пощенската система в “Български пощи” в крайна сметка получавам номера на международни пратки - Пловдив. Провеждам разговора 3 - Р3.

 - Добър ден, може ли да проверим дали една пратка е при Вас?
- Не.

Затварят. Вече се виждам как влизам в оръжейния магазин. Набирам отново и провеждам Р4, или пък Р3 и 1/2. Спорно е.

 - Добър ден, възможно ли е да ме изслушате поне?
- Не, не може! Имаме сто пратки при нас - ако някой иска нещо, да идва на място!

Затварят. Вече съм на гребена на вълната. Тъй като с умиление си спомних за сравнително учтивата жена от Р1 (т.е. международни пратки за цялата страна) звъня отново на първия номер. Вдига ми жена. Започва Р5. Гласът май е друг, подяволите…

- Здравейте, не знам дали говорих с Вас преди 10-на минути, но чакам пратка от Хонг Конг, която в проследяването виждам, че за последно се е “мярнала” в София на 5-ти март и от тогава нито съм я получил, нито в проследяването пише нещо.
- И аз какво да направя?
Мълча за 5 секунди и си представям как я душа.
- Алооо!?
- Да, прощавайте. Има ли начин да проверим какво се е случило с пратката ми?
- Проверете си в пощенския клон!
- Ако беше пристигнала в пощенския клон, щях да получа поне уведомление, ако не и да ми я доставят директно. Да ви дам номера на пратката?
- И да ми дадете номера на пратката, какво?!
Мълча отново за 5 секунди.
- Може би ще проверите какво се е случило с нея?
- Дайте го.
- RA, девет, …
- Охооо, това е от Хонг Конг!
- Да, от Хонг Конг е.
- Оф, ами да. Сега ще се окаже, че не е пратена, или пък че изобщо не е за вас и са объркали номерата на пратките, те най-редовно правят така, а вие ме занимавате с техните си глупости.
Мълча 10 секунди.
- Алоооооо?!
- Да, на телефона съм. Не разбрах въпроса просто…
- Нищо, сигурно са объркали номера на пратката.
- Работя с тях от много време. Сигурен съм, че са пратили пратката както трябва.
- Е да, ама аз работя с тях от повече време и знам какви ги вършат!
Пак мълча 5 секунди.
- Радвам се, че сте наясно, може ли все пак да проверим пратката?
- Да, продължете!
Казвам номера на пратката.
- Добре, как се казвате?
Казвам си името.
- Да, за вас е пратката в действителност. Адресът?
Казвам си адреса.
- Да, той е, да не повярва човек.
Искам да я убия.
- Добре, имали начин да разберем къде е пратката по трасето?
- Кажете ми номера на пощенския си клон.
- Съжалявам, не го знам.
Тук тя избухва гневно.
- Не си знаете номера на пощенската станция? ‘Ми как получавате пратки тогава?
- Донасят ми ги пощальоните.
- Ама господине, вие явно не сте грамотен - това са елементарни неща, които се учат още като малки.
Ще я убия. Но преди това се опитвам да си спомня учили ли са ни в училище кои са пощенските кодове на Пловдив. Особено тези до бъдещия ти офис. Не, не са ни учили. Странно!
- Не съм наясно с пощенския код на станцията ми, тъй като не ми се е налагало да го ползвам. Пратките ми се доставят на място, не съм ходил до клона.
- Еми добре, аз тогава нищо не мога да направя!
- Можем ли да намерим пощенския код по адрес? Той е най-големият в “Северен”, в това съм сигурен.
- Еми не, не можем!
И това го казва викайки. Вече съм убеден, че ще я убия. Ако ще и в ада да горя за това.
- Ами какво можете вие тогава?
- Нищо. Я  ми дайте телефонния си номер, аз ще проверя кой е кода и ще ви се обадя.
Прошепвам на колежката: Нина, кой ни е стационарния в офиса?
- Ооо, ама вие дори и телефона си не знаете!
Полудявам. Нервите ми не издържаха и й се развиках за това как си е моя работа какво знам и какво не знам.
- Кажете ми номера си!
Колежката ми го продиктува.
- Този ни е номера. С код за Пловдив “032″.
- Представете си, знам го! Добре. Ще проверя и ще Ви се обадя.
- Довиждане.

Не се обади. По-късно ще отида до кварталната поща и ако някой ми каже нещо на криво ще ме гледате довечера в новините.