За всички ценители на просташкия ъндърграунд, специален поздрав с едно от най-култовите парчета на Хиподил.

Кърт Кобейн умря,
сменете кмета
или го оставете
абсолютно същия.

Припев :
Спрете ни тока,
не искаме вода!

Искат да го духам
да го духам под вода.
Да, ама не мога -
нямаме вода !
Искат да ме шибат
да ме шибат през нощта.
Да, ама на могат -
духнах им свещта !

Хлябът ни е евтин,
бензинът - без пари,
подмивам се със сестра си
веднъж на две - на три.
Пътят е без дупки,
без дупки съм и аз.
Надявам се на шутки,
които имат власт.

Преди две години на името на майка ми открихме един кредит в ОББ. Беше за закупуването на някакъв много тузарски MP4 плеър, в който направо се бях влюбил. Изплатих го за 6 месеца (за предсточно погасяване ОББ не искаха и да чуят, въпреки, че исках да им изплатя и лихвата), но все пак решихме да оставим кредита, все може да потрябва за нещо човек кеш да тегли.
Годишната такса за обслужване на кредита беше 12.50лв. В договора ясно беше упомената тази такса, като също така пишеше, че тя се запазва такава и за следващите години. Такава беше таксата първата година, такава беше таксата миналата година… и днес пристига някакво извлечение, в което пише, че от кредитната ни линия банката е взела 38.50лв. за годишна такса “обслужване на кредит”. Е… как така?
Да не говорим, че тогава, когато купувах продукта от Германос, хитът беше “Безлихвен лизинг, с 0% оскъпяване на стоката!”. Айде споменатата такса обслужване кредит, айде и 18.5% лихва… въобще, глупости
Но тези 38.50 са си направо пладнешки обир… За съжаление днес е 6 септември (честит празник, между другото!) и КЗП не работят, но все пак пуснах през сайта им една загряваща жалбичка, пък като минат празниците ще действаме както си му е реда. ОББ отдавна ми късат нервите, ама този пладнешки обир си е направи хит…

П.П. Да не говорим, че месечното ми извлечение, в което се посочва тази такса, пристигна в пощата днес - 6 септември. На самото извлечение пише, че посочените суми в хартийката трябва да се платят до… внимание… 6 септември! Иначе има наказателна лихва. А стига ‘е…

Шофьор минава на червен светофар.
Спира го полицай и разгневен започва да обяснява какво голямо нарушение е направил водача. Иска му документите за правоуправление и в последствие разбира, че това е министър. Тогава полицаят сменя тактиката и се обръща към министъра:
- Г-н министре, много хубаво си минахте на червено, но не се знае коя будала ще мине на зелено!

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: “Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!”

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: “На кой идиот може да му дойде това на ума?”

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил “Видяхте ли?!!”

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС “Как е?” Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: “Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!” Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.

Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от “Интурист”)

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба “Водоснабдяване и канализация”)

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)