Днес на церемония в офиса беше избран най-добрият виц на 2008-ма година в българското, чуждото и извънатмосферното пространство. Наградата се връчва на Такиро Сузуки от Япония за следния виц:

Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал “свобода или смърт”?
Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал “Държавата е народът и като такъв никога не може да умре”?
Сузуки става:
- Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
Тих глас от последните чинове:
- Да им го начукам на японците!
- Кой каза това? - изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да go духаш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
Някой друг извиква:
- Сузуки е лайно!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директора:
-  Да го ‘еба! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
-Министърът на финансите Пламен Орешарски, за положението в България, 2008 г.

Попаднах на това днес и останах очарован от точността на принципите. Нямаше как да не ги споделя!

Принципите на тестера

* Тестерите не ходят на работа, за да завързват приятелства.
* Вярваме в Бог, всичко останало го тестваме.
* Тестерите не чупят софтуера - той вече е счупен, когато пристига при тях.
* Тестерите винаги отиват в рая - те вече са получили своята част от ада тук.
* Ние не създаваме проблеми, просто откриваме вашите.
* Това са бъговете - ако тези не ти харесват имам и други.
* Ако не е счупено, значи не си опитвал упорито.
* Добрият тестер има сърце на програмист… в буркан на бюрото си.
* Тестерите не обичат да чупят нещата, те харесват разрушаването на илюзията, че тези неща работят.
* Винаги има още един бъг.
* Наша работа е да ви кажем, че отрочето ви е грозно.

Борбата със спама в последните години е безмилостно жестока. Част от администраторите на уеб-сайтове по света са поставени пред жестокият избор или да оставят руските и секс спамаджии да обикалят на воля из онлайн-отрочетата им, или да се простят с ниско образования контингент. Е, част от тях очевадно избират втория вариант.

Регистрирайте се! Попълването на формуляра отнема 3 минути, а решаването на кепчата може да стане на телефон 1-800-DIAL-A-MATH

Историята започна няколко дена преди 31 декември, а мястото на събитието е китния български курорт Велинград. При шофиране с около 40км./ч в града попаднах в кокетна перфектно изрязана във формата на правоъгълник дупка на асфалта, дебрите на която бяха на около 20 сантиметра под земната повърхност. Разбира се - крива джанта, много зверски удар, уплашени пътници. И всичко това… с 40км./ч!
По-интересното беше, че можех безпроблемно да се прибера в Пловдив. Има само една лека подробност - след попадането в дупката двигателят на колата загасна и не желаеше да запали отново по никакъв начин. Причината - колата беше включила anti-explosion защитата си за случаи на катастрофа, чрез която спира подаването на горивото до двигателя до второ нареждане с цел избягването на разтичане на гориво, запалването му и…
По принцип деактивирането на тази защита не е нищо особено. В автомобила има копче, което се натиска, защитата се деактивира и си свободен да запалиш автомобилът си и просто да потеглиш. Има само един почти незначителен въпрос, който разваля идилията.

А именно - къде подяволите е това копче?

В крайна сметка, след 30-минутна борба и справки по телефона, както и в Интернет, намерих къде се намираше прословутото бутонче. Натиснах го, колата запали и се прибрахме безпроблемно в Пловдив.  Разбира се, със силно занижена скорост, тъй като при 70км./ч гумата кривеше заплашително.
Каква е равносметката? “Оправяне” на гума в новогодишния ден, 20 лева “назад” за работата при майстора, ‘срам-ме е да си кажа колко’ лева за нова джанта и… така.

Разбира се, на следващия ден, аз трябваше да си купя винетка. Сами можете да се сетите с каква погнуса подадох парите на служителката в Shell, след което с каква погнуса залепих отвратителния стикер на стъклото на бялата ми каляска.
И, за да е пълна картинката, днес (5 януари) в 1 часа през нощта пътувах от Пловдив до София по магистрала “Тракия” за рекордно ниските три часа и половина. Сутринта, в 6:00 потеглих обратно към Пловдив от София и този път успях да намаля времето на 3 часа.
И то не защото колата ми не е подготвена добре - колата е с широки 17″ джанти и зимни гуми, всяка от които струва 400лв. Просто на 80% от магистралата не можеше да се види цветът на асфалта, тъй като ледът го покриваше невероятно добре.

И, разбира се, между 1:00 и 4:30 не видях нито една машина на магистралата, която да прави нещо по въпроса.

Евала, винетке! Догодина ще те фалшифицирам, обещавам!

Някой да открива десетте разлики? Не разбирам защо от Вирджиния Рекърдс решиха да “омажат” така имиджа на един прохождащ рокаджия с хъс (няма да крия симпатии, како Сийке, аз съм от тях!), преписвайки му кавър на песен. Как да се радвам, как, когато и рокът е кавър-пародия…

nbsp;