Понеже в редакцията на списание “Точката” се получиха много притеснителни писма от наши редовни читатили, та да си кажа, че нещата са ОК. Просто в последните дни не ми остава много-много време да се добера до компютър. В отпуска съм, ходя на очните в университета, че почна учебната година, карам вечер с разни хора (и разни нимфи) и тинтири минтири. Не се оплаквам, ама декември месец ще ми е в пъти по-добре
За интересуващите се от другата част на нещата - скайпаута ми се активира. Всъщност проблемът беше в смотаните български банки и още по-смотаните ePay, които извършиха банков превод със скорост обратнопропорционална на скоростта на светлината. Как му се вика, скоростта на мрака ли? Сори, може да се кефя на ePay по принцип, ама седмица да чакам за един превод и най-накрая някаква кукумаФка от съпорта да ми каже, че не съм чел достатъчно и следващия път повече да гледам в надписите, еми ш’ма извиняяти, ама такова отношение към клиента не съм очаквал. Не, че после не си наваксах с отговора, де ^.^
Tа отново да се върнем на скайпа - добре е. Готинко е, евтинко е, малко връзката със САЩ на моменти и тя е баш’ в другата посока на идилията, ама какво да се прави. Вече свикнах да говоря със секунда закъснение. После ми говорят, че телефонните разговори били в реално време… мааа’ха бе, даже и отгоре.

С ОББ нещата също се оправиха. В крайна сметка след възроптаване в банката казаха, че в договора било печатна грешка. Не знам кое му е печатно сгрешеното на 37.50 и 12.50, ама те си знаят. Това бил единственият договор, в който пишело, че таксата за следващите години била 12.50, в останалите изрично било посочено 37.50. Странно, нещо не ми изглеждаше да е писан на ръка документа, даже на мястото на името имаше точици и се попълваше допълнително над напечатаната бланка… ама те си знаят. Не посмяха да възроптаят срещу искането таксата да си бъде върната на 12.50. Сега се чудя да го закривам ли този кредит, да не го ли закривам? Сигурно е голяма гъзария да плащаш 12.50 месечно когато другите плащат по 37.50, хехе.

Отделно се задава едно интересно състезание на 6-7 октомври, тук край Пловдив. 24 часов mtb маратон в отбори по двойки. Много примамливо звучи, страшно много ме блазни идеята. Ама като си помисля какви сериозни проекти ме чакат в работа и след въртене цяло денонощие в каква форма ще съм в идните 2 седмици… много се замислям. И все пак ми се кара, та две не виждам. 1-3.
В този ред на мисли, също толкова много ми се и спи, така че…

(тук минават финалните надписи)

… напрегнете мозъчните си клетки и проявете креативност, която не би била присъща за друго човешко същество. За да не ви оставя да се лутате сами в бездната на офис-сеира, ще ви споделя малко опит (приликите с действителни случки и лица са случайни, шефе!):

• Ако колежката ви получи PDF файл, в никакъв случай не й инсталирайте Acrobat Reader, за да може да гледка такива файлчета завбъдеще! Вместо това проявете креативност и я научете как да гледа файла през компютъра до рутера, който е на майна си райна. Така всеки път, когато някой в офиса получи PDF файл, той ще го записва в папка на компютъра си, ще шерва папката през мрежата, ще изминава разстоянието от собственото бюро до developer компютъра, който е в другия край на офиса, ще го включва, ще въвежда юзър и пас, ще изчаква зареждане, ще намира файла по мрежата и ще го отваря. След като прочете файла, повтаря процедурата в обратен ред.
• Ако БТК за пореден път ви дразнят, сменете паролата на модема. Това става лесно като въведете IP-то на модема си, а юзъра и паролата за него можете да намерите в Google (инженерите от БТК не си правят труда да си играят със сигурност). След като смените паролата, звъннете на техническата поддръжка на БТК и им кажете, че искате да настроите пренасочване на портовете. Ще се наслушате / нагледате на сеир, а след има-няма седмица ще се сдобиете и с нов модем, защото “старият ще се е развалил”.

Наложи се на ADSL модема да му се промени пренасочването на портовете. Звъннах на поддръжката на БТК в петък - “ОК, до час ще е готово”. Еми, часът беше към 5. До 6 нямаше промяна. Тръгнах си от работа.

Тази сутрин пренасочване на портове - нъцки. Звъня на съпорта в 10 - “Колегите не са успели да променят настройките на модема. Рестартирайте го и ще го направим сега”. Еми, хубаво…

Минава час и половина - промяна никаква. Звъня отново, друг мъжки глас ми шепне: “Срокът за подобно нещо е два часа, изчакайте още известно време и ще стане факт промяната”.

Чакам… минаха над три часа. Звъня отново и друг мъжки глас ми казва:

- Няма срок за подобно нещо… може да стане за 5 минути, може и за два-три дена, както във Вашият случай. Просто чакайте…
- Добре де, такова нещо е жизненоважно за работния процес тук във фирмата, не може ли да се ускори процедурата по някакъв начин? Пародия е едно пренасочване на портове, което отнема секунди, да се влачи няколко дена. Корпоративен клиент сме.
- Няма как да бъде ускорена процедурата, съжалявам.

Айде… БТК - за тебе е…

… когато и с двете не си наясно, е (е)пична битка. От тия, дето до последно не знаеш пИчелиш ли ги, не ги ли пИчелиш. И всяко ново сражение те навежда все повече и повече на мисълта, че тая работа хич не е за теб, ама понеже си единствения мъж в офиса, трябва да си отстояваш позицията, ма-а хака. В крайна сметка успяваш, след като прекъсваш нета на целия офис за около половин час. Една грешна цифра в тая област може да ти струва ресет-а на рутера, щото иначе няма как да му отвориш контролния интерфейс. Тъпа работа.

В крайна сметка успях, де. Подкарах нужните портове (и рутера, и модема искат да работят на :80 и хич не се отказват от това, говедата им с говеда), така че всичко е ток и жица засега, плюс малко хеви метъл за застройка. Само дето ме питаха защо Апача бачка на 8085-ти порт, тъй екстравагантно. Казах им, че просто ми е любимо число. Ходи им обяснявай, че си пуснал римоут-а на модема през 8080 и не можеш да намериш от къде се махаше…

Впрочем, ако ви трябва добър и лек FTP сървър, който даже и изглежда приятно, вижте ей тая джаджа. Много секси.

П.П. Ресторанта до офиса съкс. Тиринтина ли се казваше, Тиримилина ли беше, Травестина ли… все тая. След 30 минути чакане с мацката, сервитьорка така и не дойде. Да живеят принцесите в партера на Бауцентрум… и Пилето, ама то е много далече, да го ева… Пък и като приятелката ти е вегетарианка, не е яко да буцаш пишелки хапки или пилешка супа пред погледа й, щото после гледа да се сдържа да те целува

Първата сутрин от седмицата. Отиваш на работа, а в офисa те чакат колежките, които те посрещат със “Здрасти! Я виж този компютър, че няма Интернет…”. Окей, щом са рекли! Замъкваш си задника до малката крайна стая, където те чака комп, който се рестартира секунди след като го включиш. Мъчиш това, мъчиш онва, проверяваш хардуери, мардуери, BIOS настройки, правилно свързани периферии… всичко изглежда да е ОК. А компотът продължава да си се джурка. Нямаш инсталационен диск на Windows, така че не пробваш класическото “Преинсталирай и ще се оправи…”.

Колежките ти звънят на компот-поддръжката, след два часа (два часа без Интернет в уеб-агенция… оха) идва служител на известна компютърна фирма, от която са закупувани компютрите, поглежда го, врътва го, отваря го, цупи се… и казва “еми хардуерен е проблемът явно, ще го занеса на колегите”. Окей, готин, давай.

Носи го след четири часа (през които вече сме купили рутер от същата фирма, настроили сме го успешно и вече нямаме проблеми с нета) същия този симпатяга носи буркана, казва “Ами Windows-ът нещо, repair-нахме го.”. Супер, имаме си още един функциониращ комп, на който няма кой да седи. “Колко ще струва?” “Еми 50 лева, ей сега ще донеса фактурата”.

Що не отворя компот-хелп фирма? След година ще съм на Бахамските острови.