Hell yeah. I just love it. Градът оживява… градът буквално оживява. Никога досега не съм виждал толкова хора по улиците, камо ли пък вечер, в зората на нощта.

Разбира се, не всичко мина по план. След края на работния ден имах ангажимент, след това трябваше да уважа (хлъц) една приятелка за рожденния й ден, та мирно и спокойно отидох в заведението. Та, от бат’ ви Мъро да знаете - ако рожденничката работи като барманка в заведението, в което се празнува, това не е на добре. Като си поръчаш чай с ром получаваш ром с чай, като си поръчаш кола с уиски получаваш уиски с кола, като си поръчаш джин с тоник получаваш привидения, че джин-а от лампата на Аладин ти се хили на стената и все такива ми ти приятни картинки… А още по-големият филм е като живееш в града, в който “Аладин” отдавна е загубил образа си на приказен герой. Тъй, де - коя майна вече не се сеща за мазен дюнер като чуе туй тъй вълшебно име?

Все тая, де. Успях в крайна сметка с една друга приятелка да посетя етнографския музей, като докато стигна до срещата на Джумаята се спирах 10-на пъти с някакви познати… както казах, целият град беше се показал в центъра на града. Наистина готина обстановка.

Та, на културата да се върнем - в етнографския имаше изложба на филмов декор, филмово облекло от големите български филми, дори и снимачна техника. УНИКАЛНА КРАСОТА! Имаше дори трон, включително и реквизит за персоната, която седи на трона. Изумително, но факт - ролята на ханове, царе и всякакви други образи от епичното минало на тези земи, върху които живеем днес, се играха от дългокоси метълизирани типове. Имаже дори музика наживо в двора - за тези, които не можеха да се доберат до същността на изложбата.

Спирам дотук с хаотичните писаници, че много се разсейвам и не мога да си хвана мисълта. Айде, ще се видим пак догодина, в същата нощ!

П.П. От сувенирния магазин си купих чаша с рисунка на Пловдив, която смятам да ползвам в работа. Тъкмо излизам от магазина и виждам същата чаша в магазина отсреща, но с 3 лева по-скъпа. Hell yeah. Мърфи, къде си, чадо мое?

П.П. 2 Песента на вечерта - Red Hot Chilly Peppers - Otherside. How long will I slide?
П.П. 3 Утре предстои едно хубаво 100 километрово каране в Родопите с една солидна група колоездачи. Най-накрая \m/ Ако планината не отиде при Мъро, Мъро ще отиде в планината, разбира се.

Понеже в редакцията на списание “Точката” се получиха много притеснителни писма от наши редовни читатили, та да си кажа, че нещата са ОК. Просто в последните дни не ми остава много-много време да се добера до компютър. В отпуска съм, ходя на очните в университета, че почна учебната година, карам вечер с разни хора (и разни нимфи) и тинтири минтири. Не се оплаквам, ама декември месец ще ми е в пъти по-добре
За интересуващите се от другата част на нещата - скайпаута ми се активира. Всъщност проблемът беше в смотаните български банки и още по-смотаните ePay, които извършиха банков превод със скорост обратнопропорционална на скоростта на светлината. Как му се вика, скоростта на мрака ли? Сори, може да се кефя на ePay по принцип, ама седмица да чакам за един превод и най-накрая някаква кукумаФка от съпорта да ми каже, че не съм чел достатъчно и следващия път повече да гледам в надписите, еми ш’ма извиняяти, ама такова отношение към клиента не съм очаквал. Не, че после не си наваксах с отговора, де ^.^
Tа отново да се върнем на скайпа - добре е. Готинко е, евтинко е, малко връзката със САЩ на моменти и тя е баш’ в другата посока на идилията, ама какво да се прави. Вече свикнах да говоря със секунда закъснение. После ми говорят, че телефонните разговори били в реално време… мааа’ха бе, даже и отгоре.

С ОББ нещата също се оправиха. В крайна сметка след възроптаване в банката казаха, че в договора било печатна грешка. Не знам кое му е печатно сгрешеното на 37.50 и 12.50, ама те си знаят. Това бил единственият договор, в който пишело, че таксата за следващите години била 12.50, в останалите изрично било посочено 37.50. Странно, нещо не ми изглеждаше да е писан на ръка документа, даже на мястото на името имаше точици и се попълваше допълнително над напечатаната бланка… ама те си знаят. Не посмяха да възроптаят срещу искането таксата да си бъде върната на 12.50. Сега се чудя да го закривам ли този кредит, да не го ли закривам? Сигурно е голяма гъзария да плащаш 12.50 месечно когато другите плащат по 37.50, хехе.

Отделно се задава едно интересно състезание на 6-7 октомври, тук край Пловдив. 24 часов mtb маратон в отбори по двойки. Много примамливо звучи, страшно много ме блазни идеята. Ама като си помисля какви сериозни проекти ме чакат в работа и след въртене цяло денонощие в каква форма ще съм в идните 2 седмици… много се замислям. И все пак ми се кара, та две не виждам. 1-3.
В този ред на мисли, също толкова много ми се и спи, така че…

(тук минават финалните надписи)

… Пинокио отива при планината.

На рожденния ден на Станислава със Зоро (да бе, онзи с маската) се разбрахме сутринта в 9:00 да си срещнем задниците, да ги качим на колелата и да ги замъкнем до х. Здравец, пък там да видим какво ще правим. Естествено, планът беше и жените да се качат горе (мързеливата, с колите), ама както всеки добър план в този живот, включващ жени, и този беше обречен на провал. Нейсе де, с триста и два зора се качихме до горе, където имаше честване на Илинденско-Преображенското въстание, организирано от ВМРО. Честването, не въстанието. Цели бидони с народна музика, чибапчета и баби по монокини. Проснахме се на единствената останала незаета сянка и зачакахме марсианците да дойдат. Аха, не ни огря. Разтършувах се за баба ми и о, чудо! Открих я. Тя ме запаси с цяла пръчка хамбургски салам, краставица, два домата (хит комбинация), пакетирана пържола, плюнка сирене и малко кашкавал. Елеминирахме доказателствата за отрицателно време, полюпихме малко семки и решихме да тръгнем към Храбрино.

Пътят до Храбрино не беше кратък… седем изразходвани лепенки за гуми… и 10 изрязани нокътя докато чаках Зоро да лепи. Пука гуми човека - ще лепи. По-добре тук да пука, а не в леглото. Тук е поправимо и не дава разсейки след 9 месеца.

Нищо де, със сетни сили и общо 8 лепенки се върнахме в Пловдив, налющени с две праскови от центъра на Храбрино, пък и малко сини сливи от Извор. Осем лепенки ли казах? Ааа, да, спуках една на бул. Руски, близо до Зоро… да бе, тоя с маската. И мацката. Тази, с репликата “Ааа, влезте в хола с колелетата, той Николай така или иначе ще го чисти!”.

Найс райд.