Тъкмо си бях прекратил абонамента за Vodafone Live! и вчера по обед в Пилето реших да погледна новините в портала. С изненада открих, че външният вид е напълно променен (към наистина много по-добро), а след малко разцъкване видях и нова функционалност, позволяваща неограничено разглеждане на уеб-страници през Vodafone Live! портала срещу 4.90лв./месец (вкл. безплатен трафик в целия портал). Естествено, моята технологична личност веднага прежали 5 кинта, за да разгледа за що иде реч. В общи линии първото, което ми изникна наум е, че мога по този начин да си намаля сериозно разходите за E-mail на телефона, които правя, освен това с RSS мога да си докарам много приятни функционалности, които само с едно цъкване на адресчето могат да бъдат отворени на телефона без да се притеснявам, че някоя лоша какичка в този момент ми отмерва със сметало GPRS трафика в някой зловещ офис на М-Тел.

Еми, не е лошо. Ама толкова. Всъщност в последните две дена тази функционалност ту работи, ту не… явно все още е в момент на тестване. Нека видим първо по-подробно какво (май-май) представлява като замисъл:

1. Отваряте си Vodafone Live! портала през телефона, отивате на четвъртия таб, където въвеждате някакъв уеб-адрес и събмитвате формуляра.
2. VL! получава адреса, пуска го на нещо, което условно можем да наречем crawler, което се свързва със сайта и го емулира, прибавяйки отгоре и отдолу на кода едни ленти на Vodafone Live!. Неудобното е, че разцепва страниците на части, които можете да видите от менюто “Map”. Това всъщност може и да е удобно до известна степен, но лично мен ме дразни. Хубавото е, че има “Preview” на целия сайт, което представлява един thumbnail, който логически е разделен с цифрички, всяка от която отговаря за номера на подстраницата, на която отговаря съответния сектор. Абе сложно звучи, тъпо е. Другото не е важно.
3. След като този код бъде обработен, тая джаджа ви се връща към телефона като обикновена уеб-страница.

Естествено, веднага се опитах да намеря по-практично приложение. Вградения браузер на телефона ми не ми харесва, предпочитам Opera-та. Прегледах принципа на страниците - реално погледнато всички се отварят по следния начин: http://web.mtel.bg/lnk000/=http://adresa.com. Можете дори да отворите този линк в браузера на компютъра си - crawler-а ще ви съобщи, че телефонът Ви е блокиран от системата.

Естествено, веднага реших, че това нещо може да ми бъде много удобно ако го подкарам на споменатата вече Opera (mini). Тъй като достъпът до Vodafone Live! портала обаче не е възможен с Opera-та (явно правят проверки на User-Agent, което е леко тъпанарско и отказват ако не е с Net*). Чудих се дали ще ме цакат с допълнителен трафик ако ползвам това нещо с друг браузер, различен от вградения, затова звъннах на поддръжката. Разговорът протеже горе-долу в следната насока:

- Дрън-дрън-дрън, бла-бла-бла, (обясних и какво възнамерявам да правя и дали ще ме чарджат допълнително за трафик ако ползвам друг браузер)
- Ами, не можем да ви дадем гаранции, по принцип това нещо е направено, за да се ползва през VodafoneLive! портала.
- Добре де, но така или иначе всичко минава през VL! системата, дали ще отворя директно web.mtel.bg или първо ще влеза в live.mtel.bg и от там ще цъкна на линк, който води към web.mtel.bg, няма особено голяма разлика.
- Не знам, но това е направено да се ползва от VL! портала.
- (тук пак и обяснявам онова нещо горе за линковете и формата на адреса, както и идеята на crawler-а и това, че ако отворя web.mtel.bg/lnk000/=адрес_тук, ще ми отвори уеб-страницата, която искам - отново през VL! портала.)
- Това вас не Ви бърка.
(5 секунди тишина, защото седях като опулен на телефона)
- Аха, не ме бърка, окей… интересен начин на изразяване имате, признавам. Окей де, схванах ви идеята. Благодаря.

Та - така! Тази девойка или технически не беше грамотна и изръси тая простотия, за да си спаси задника от създалате се конфузна ситуация, в която й обяснявам неща, които не са ясни, или просто в М-Тел наемат каруцарки за специалисти. Надявам се, че не е второто. И ако това се чудите - не съм звънял на обикновените телефонни операторки, аз тях и за датата не смея да попитам. Говорих с отдела на Vodafone Live!, който е наистина нясно с нещата.

Еми, нъцки. Няма да го ползвам през Opera явно, или поне докато М-Тел не стабилизират тази функция, та не реша все пак да се замисля за сериозното й ползване.

Всъщност вече щях да го ползвам туй нещо сериозно и през вградения браузер, ако едно нещо не беше факт… туй чудо бисквитки не познава. Евати тъпото. Вържи му на един човек ръцете, пък после очаквай да се храни културно с нож и вилица…

Ама пък на М-Тел явно им се харчи трафик, защото в сайтовете, които се препоръчват да бъдат посетени през тази услуга (4-тото табче във Vodafone Live!) портала, са mtel.bg (тежко му горко на мобилния потребител), Google (да живее простотата) и bg.Wikipedia.org. Ако вземат и за бисквитките да се отпуснат…
Не, че не мога да направя нещо, което да идентифицира по User Agent и IP, които предполагам няма да се сменят при всяко презареждане на страницата, ама защо да откриваме къпането през зимата със студена вода, след като хората вече са открили топлата?

Искаме бисквитки! Искаме бисквитки!

Когато иде реч за истински хип-хоп, дори 2Pac. Когато иде реч за черноморски рап, дори колегата Пешо-G мълчи. Когато иде реч за бургаски гангстери, дори папата затваря устата си в знак на уважение към народния гений. А когато си говорим за GGP… по-добре питайте приятелките на сестра си.
Тия сладури ги бях забравил. Явно още не са пораснали. Ето малко извадка от сайта им, описваща личността Dr. Flex:

The Big Gangsta

Д-р Флекс е второто Gangsta от Gangsta Gangsta

Той е част от една от най-успелите рап групи в България - групата Маниака & Dr.Flex.

 

За него, както и за Маниака, информация може да намерите на доста места. Пробвайте като попитате първия срещнат авер, или пък приятелките на сестра ви.

Сериозна работа…
Тъжното е, че по-голямата част от тия хора отдавна са минали 16. Ех…

Насладете им се: http://ggp-profiles.hit.bg/drflex.htm

 

Попаднах на интересен уеб-сайт, който вирее в българското пространство явно нейде от 2005-та година. Става въпрос за страница, в който могат да се публикуват резенции за работодатели. Има някои любопитни неща Кои истини, кои не…
Хвърлете и вие едно очо - адресът е bgrabotodatel.com.

Миналата седмица послушах и погледах наживо последният селски събор на общинския съвет на китния ми град Пловдив. Пляснах се по челото и се замислих как този град не се е разпаднал до момента…

Няма да коментирам, няма да обсъждам, няма да размишлявам… м’чи то не си заслужава. Ще ви направя само лееекичко съпричастни към това, на което аз станах свидетел - за да усетите поне малко от магията, наречена общински съвет. Малко не за друго, ами защото останалите неща не си ги записах. Долната полу-хронология е извадка от 15-минутка (нещо като петилетка).

Колеги, аз, както повечето от вас, от музика и култура малко разбирам, но когато става въпрос за право, много малко си позволявам.

… рече председателя. Това тъй авторитетно, смислено и психологическо обосновано изказване ще виси завинаги на стената на историята българска. Правителства ще падат, партии ще се раждат и умират, батета цици ще барат и подкупи от олимпийските ще взимат, но тези думи винаги ще седят гордо там, напомняйки ни за този велик человек.

Но, нека не идеализираме само председателя - обикновените съветници също забиха по някой словесен пирон, който никак не е за пропускане. Тих глас, идващ от третия ред, рече и отсече:

Т’ва предложение си еба майката.

Ева си майката, да. И как няма да си еве майката, след като съседът му хъркаше. Буквално. Да се надяваме, че страда от сънна болест…
Но, докато едни спяха, други будно гласуваха, прегласуваха, размишляваха, обсъждаха, тинрири минтири… За да се убедите в думите ми, няма как да не използвам най-големия си жокер.

- Еньо Петров?
- Няма го.
- Въздържал се.

Тук, понеже съм от простолюдието, лекинко се обърках. Не разбрах - въздържал се е относно идването в залата ли? Или отказва вече идването в местния парламент, че водило до пристрастяване да мислиш за благото на града си? Или вече спрял да пие човека, ептен въздържател станал? Жалко, няма да разберем от коя точно сладост на живота се е отказал Еньо Петров.
Докато едни липсваха, а трети гласуваха пасивно вместо тях, вторите (демек, тия между тях, дето се явяват банана в тройната комбина) реши, че е време да свали политическата маска. По мъжки да сложи ръка на сърцето си, да погледне другарите си от политическото детство, да се обърне към този, който отговаря за тях и през сълзи да каже:

Искам да благодаря на отговорника по сигурността, че само един общински съветник беше бит през този мандат, другите не сме.

Но, стига! Пловдив не вярва на сълзи! За да обърнем цветовата посока на 180 градуса (от сиво към шаренейшън), ще се обърнем към многоуважавания председател на общинския съвет. Той, разбира се, не ни разочарова и този път.

Андрей, к’о става с жълтите, бе?

Андрей се оказа срамежлив - той така и не каза какво станало с жълтите. Или поне не на микрофона. Безсрамник…

Дойде обаче време и за бясна дискусия, за политическа агресия и партийна първичност. В нервен разговор на микрофона, неизвестен общински съветник ревностно защитаваше правата си пред председателя:

- Ще говоря каквото си искам! Имам 5 минути!
- Не можете да говорите каквото си искате.
- Е, да, ама аз говоря по същество.

Каква поредна интелектуална драма… след говоренето от онова същество по същество, дойде време отново да погласуваме. Този път за Еньо не чухме, защото брояхме вдигнатите ръчички.

Така, преброяваме: 1, 2, 3, 4, 5… Андонов, гласувайте, бе!

В този момент, аз прекланявам глава пред идния словесен гении. Невъзможно е да го видите, но повярвайте - в момента свалям шапка, перука, кожа и въобще каквото имам на север от челото.

Говоря факти - не говоря неща, които жена ми е казала, докато се сапунисвах в банята.

Жена му явно обаче не се казва Пенка, защото Пенчето обикаляше някъде в залата, вместо да вика нашите хора. Слава на Бога, Аллах, Буда, Буш, Азис и който там боготворите - председателят отново се притече на помощ, за да спаси положението.

Пенче, викай нашите хора, недей обикаляй там при присъстващите.

И докато Пенчето започна да вика нашите люде, председателя отново направи важно съобщение:

Взехте да ядете и забравяте да слушате.

Ще завършим таз’ вечерната емисия с един кратък диалог, който всеки може да разбира както желае. Аз бях, чух, видях, пипнах. Вие ако щете го пипайте.

Ангел Пописаков, какво се възбудихте вие там, бе?
- Давай!

Давай, съгражданино, давай… гласувай! Следващите може да не са от средна Африка.

Hell yeah. I just love it. Градът оживява… градът буквално оживява. Никога досега не съм виждал толкова хора по улиците, камо ли пък вечер, в зората на нощта.

Разбира се, не всичко мина по план. След края на работния ден имах ангажимент, след това трябваше да уважа (хлъц) една приятелка за рожденния й ден, та мирно и спокойно отидох в заведението. Та, от бат’ ви Мъро да знаете - ако рожденничката работи като барманка в заведението, в което се празнува, това не е на добре. Като си поръчаш чай с ром получаваш ром с чай, като си поръчаш кола с уиски получаваш уиски с кола, като си поръчаш джин с тоник получаваш привидения, че джин-а от лампата на Аладин ти се хили на стената и все такива ми ти приятни картинки… А още по-големият филм е като живееш в града, в който “Аладин” отдавна е загубил образа си на приказен герой. Тъй, де - коя майна вече не се сеща за мазен дюнер като чуе туй тъй вълшебно име?

Все тая, де. Успях в крайна сметка с една друга приятелка да посетя етнографския музей, като докато стигна до срещата на Джумаята се спирах 10-на пъти с някакви познати… както казах, целият град беше се показал в центъра на града. Наистина готина обстановка.

Та, на културата да се върнем - в етнографския имаше изложба на филмов декор, филмово облекло от големите български филми, дори и снимачна техника. УНИКАЛНА КРАСОТА! Имаше дори трон, включително и реквизит за персоната, която седи на трона. Изумително, но факт - ролята на ханове, царе и всякакви други образи от епичното минало на тези земи, върху които живеем днес, се играха от дългокоси метълизирани типове. Имаже дори музика наживо в двора - за тези, които не можеха да се доберат до същността на изложбата.

Спирам дотук с хаотичните писаници, че много се разсейвам и не мога да си хвана мисълта. Айде, ще се видим пак догодина, в същата нощ!

П.П. От сувенирния магазин си купих чаша с рисунка на Пловдив, която смятам да ползвам в работа. Тъкмо излизам от магазина и виждам същата чаша в магазина отсреща, но с 3 лева по-скъпа. Hell yeah. Мърфи, къде си, чадо мое?

П.П. 2 Песента на вечерта - Red Hot Chilly Peppers - Otherside. How long will I slide?
П.П. 3 Утре предстои едно хубаво 100 километрово каране в Родопите с една солидна група колоездачи. Най-накрая \m/ Ако планината не отиде при Мъро, Мъро ще отиде в планината, разбира се.