Борбата със спама в последните години е безмилостно жестока. Част от администраторите на уеб-сайтове по света са поставени пред жестокият избор или да оставят руските и секс спамаджии да обикалят на воля из онлайн-отрочетата им, или да се простят с ниско образования контингент. Е, част от тях очевадно избират втория вариант.

Регистрирайте се! Попълването на формуляра отнема 3 минути, а решаването на кепчата може да стане на телефон 1-800-DIAL-A-MATH

Наследете се.

Историята започна няколко дена преди 31 декември, а мястото на събитието е китния български курорт Велинград. При шофиране с около 40км./ч в града попаднах в кокетна перфектно изрязана във формата на правоъгълник дупка на асфалта, дебрите на която бяха на около 20 сантиметра под земната повърхност. Разбира се - крива джанта, много зверски удар, уплашени пътници. И всичко това… с 40км./ч!
По-интересното беше, че можех безпроблемно да се прибера в Пловдив. Има само една лека подробност - след попадането в дупката двигателят на колата загасна и не желаеше да запали отново по никакъв начин. Причината - колата беше включила anti-explosion защитата си за случаи на катастрофа, чрез която спира подаването на горивото до двигателя до второ нареждане с цел избягването на разтичане на гориво, запалването му и…
По принцип деактивирането на тази защита не е нищо особено. В автомобила има копче, което се натиска, защитата се деактивира и си свободен да запалиш автомобилът си и просто да потеглиш. Има само един почти незначителен въпрос, който разваля идилията.

А именно - къде подяволите е това копче?

В крайна сметка, след 30-минутна борба и справки по телефона, както и в Интернет, намерих къде се намираше прословутото бутонче. Натиснах го, колата запали и се прибрахме безпроблемно в Пловдив.  Разбира се, със силно занижена скорост, тъй като при 70км./ч гумата кривеше заплашително.
Каква е равносметката? “Оправяне” на гума в новогодишния ден, 20 лева “назад” за работата при майстора, ‘срам-ме е да си кажа колко’ лева за нова джанта и… така.

Разбира се, на следващия ден, аз трябваше да си купя винетка. Сами можете да се сетите с каква погнуса подадох парите на служителката в Shell, след което с каква погнуса залепих отвратителния стикер на стъклото на бялата ми каляска.
И, за да е пълна картинката, днес (5 януари) в 1 часа през нощта пътувах от Пловдив до София по магистрала “Тракия” за рекордно ниските три часа и половина. Сутринта, в 6:00 потеглих обратно към Пловдив от София и този път успях да намаля времето на 3 часа.
И то не защото колата ми не е подготвена добре - колата е с широки 17″ джанти и зимни гуми, всяка от които струва 400лв. Просто на 80% от магистралата не можеше да се види цветът на асфалта, тъй като ледът го покриваше невероятно добре.

И, разбира се, между 1:00 и 4:30 не видях нито една машина на магистралата, която да прави нещо по въпроса.

Евала, винетке! Догодина ще те фалшифицирам, обещавам!

Някой да открива десетте разлики? Не разбирам защо от Вирджиния Рекърдс решиха да “омажат” така имиджа на един прохождащ рокаджия с хъс (няма да крия симпатии, како Сийке, аз съм от тях!), преписвайки му кавър на песен. Как да се радвам, как, когато и рокът е кавър-пародия…

nbsp;

Тази вечер с 50-те процента гледахме телевизия за първи път от месеци. И по-точно bTV. След Dancing Stars започна Шоуто на Слави, което беше посветено на проблема с усвояването на 10-те милиона за ин-витро процедури. След интервютата и предаването “на живо” режисьорът пусна една песен на Слави Трифонов и компания, чието име не мга да си спомня, но все пак нещо ми направи наистина силно впечатление. Глупаво е да се опитвам да анализирам ред от текст на песен, и все пак след 5 секундно взиране в мен се роди гениалното прозрение, че Слави може би набира скорост за следващите парламентарни избори. Подозренията ми бяха засилени от множеството камъни, изсипани по държавната администрация по време на цялата продължителност на предаването.

Подозрението ми се струва резонно поради няколко причини:

• От Трифонов и компания струи неприязън към политическите муцуни, които се въртят в българското политическо пространство. Това отрицателно чувство е явно и не може да бъде отречено
• Трифонов винаги е имал търкания с почти всяко правителство на китната ни Родина и съответстващата й държава, под една или друга форма
• Слави Трифонов е човек (противно на информациите в някои жълти медии, че е извънземен), който цял живот си я поставял все по-високи цели и винаги се е борил за тях с хъс. Дори да не ми е фаворит в последните години, когато откровено казано се “уля” с някои свои действия и определено взе да заприличва на “Лили Иванова”-та на шоу-бизнеса, не може да бъде отречено, че Трифонов е борбен човек, който винаги тихо е постигал това, което си е поставял за цел.
• Продължението на горното - върхът в кариерата на всеки един силен мъж е изгряването му на политическата сцена. Да не забравяме, че Арнолд Шварценегер (по-познат по нашите ширини като Бат’ Арни) все още е губернатор на Калифорния (където, впрочем, ще ходя на едномесечно посещение януари месец. Лос Анжелис, Холивуд, Лас Вегас, Сан Диего и Сан Франциско… хиър ай кам!). Поне в САЩ миграцията от шоу-бизнеса към политическия “бизнес” не изглеждаше да е неуспешна, нали? Не съм чул за недоволни California guys…
• Слави отдавна изчерпа своя творчески потенциал. Не казвам, че той е бил малък - просто в природата такова нещо като “неизчерпаем източник” почти няма, особено когато става въпрос за човешко същество и ум. Музикантите и сценаристите около него също избледняха с течение на времето, колкото и велики да бяха идеите им в началото и средата на 90-те и колкото и завидна да беше смелостта им тогава. Както великите музиканти пеят, The wind it takes it all…
• Поради горната причина е логично Слави Трифонов да е взел решение да облече нови дрехи. Ужасно нови.
• Песента, която беше пусната в шоуто му (сега се сетих - казваше се “No Mercy”) хвърля тонове слюнка по българския елит - бил той в ложата на шоу-бизнеса или на политическата цена.
• Чел съм биографичната му книга. Е, тя беше писана от Любен Дилов-Син, добре. Но възгледите все пак ми допаднаха. Хъсът също. Несъгласието с “Тука е така” също. Винаги съм се сещал за тази книга когато съм виждал същия този надпис над култовото рокерско заведение “Трабанта” в любимия ми Пловдив (мир на праха му, за съжаление огънят не прощава на никого и нищо). Чел съм и за това колко много мрази “е, знаеш как е…”. Дали не е събрал смелост и желание да промени това “тук”, за да не бъде “така”? Както пееха едни култови български рапъри от недалечното минало, “Въпроси без отговори, направо ще…”.
• Това не е довод, а въпрос, понеже не съм гледал предаването от наистина ужасно много време. Някой да е обърнал внимание на някакви особени коментари по отношение на Бойко Борисов?

Може би греша много, може би съм забелязал факт, може би просто червеното вино си казва думата. И все пак, струва си човек да се позамисли за момент. Хората за кой ли пореден път имат нужда от своя спасител (както Edguy пееха - New Age Messiah), а г-н Борисов засега не е набрал чак толкова голяма скорост поне според моите виждания.

Ще поживеем, ще видим…