Няма думи, които да опишат гнева ми в момента. На 1-ви март от Хонг Конг ми е изпратена пратка с номер за проследяване. Тъй като днес вече сме 19-то число и започнах леко да се притеснявам, направих справка за пратката в секцията за проследяване на пратки в сайта на “Български пощи”. Тъй като въпросното проследяване не работеше в последната седмица, т.е. сървъра им беше down, направо се учудих, че той работеше днес! И така - въведох номера на пратката и се оказа, че тя е пристигнала в София на 5-ти март, т.е. 4 дни след като е изпратена от Хонк Конг. И вече две седмици пратката не е дошла от София до Пловдив. Последният запис в проследяването е “Insert item into domestic bag” и това е.

Човек в такива ситуации трябва да размишлява логично. Звъня в “международни пратки”

 - Добър ден, очаквам пратка от Хонг Конг и видях, че на 5-ти март е пристигнала в София, но от тогава досега ни вест, ни кост, а би трябвало да пристигне до Пловдив. Да Ви кажа номера за проследяването й?
- Проверихте ли в пощенската си станция, която обслужва района Ви?
- Не съм, с пощальона се познаваме и ако беше пристигнала такава пратка, той със сигурност щеше да ме уведоми. Редовно получавам пратки. Освен това ако беше дошла на място, щях поне уведомление да получа, нали така?
- Да, точно така. Обадете се на обслужване на пратки в града си, от там ще проверят. Ако не я намерят, тогава ми се обадете и ще видим какво можем да направим.
- Добре…

Край на разговора Р1. Ровя се в сайта на пощите и намирам само “обслужване на клиенти - Пловдив”. Звъня.

 - Здравейте, чакам една международна пратка, но…
- Е, защо звъните на мен тогава?
- … защото от международни пратки ме препратиха към Вас.
- Ами да, но аз съм само служителка на гише и не мога да направя нищо. Има си хора, които се занимват с това.
- Как мога да се свържа с тези хора?
- Ами, имат си телефони.
- Супер, а тези телефони имат ли си телефонни номера?

Дори не искам да разказвам останалата част от разговора. След 5 минутно обяснение на пощенската система в “Български пощи” в крайна сметка получавам номера на международни пратки - Пловдив. Провеждам разговора 3 - Р3.

 - Добър ден, може ли да проверим дали една пратка е при Вас?
- Не.

Затварят. Вече се виждам как влизам в оръжейния магазин. Набирам отново и провеждам Р4, или пък Р3 и 1/2. Спорно е.

 - Добър ден, възможно ли е да ме изслушате поне?
- Не, не може! Имаме сто пратки при нас - ако някой иска нещо, да идва на място!

Затварят. Вече съм на гребена на вълната. Тъй като с умиление си спомних за сравнително учтивата жена от Р1 (т.е. международни пратки за цялата страна) звъня отново на първия номер. Вдига ми жена. Започва Р5. Гласът май е друг, подяволите…

- Здравейте, не знам дали говорих с Вас преди 10-на минути, но чакам пратка от Хонг Конг, която в проследяването виждам, че за последно се е “мярнала” в София на 5-ти март и от тогава нито съм я получил, нито в проследяването пише нещо.
- И аз какво да направя?
Мълча за 5 секунди и си представям как я душа.
- Алооо!?
- Да, прощавайте. Има ли начин да проверим какво се е случило с пратката ми?
- Проверете си в пощенския клон!
- Ако беше пристигнала в пощенския клон, щях да получа поне уведомление, ако не и да ми я доставят директно. Да ви дам номера на пратката?
- И да ми дадете номера на пратката, какво?!
Мълча отново за 5 секунди.
- Може би ще проверите какво се е случило с нея?
- Дайте го.
- RA, девет, …
- Охооо, това е от Хонг Конг!
- Да, от Хонг Конг е.
- Оф, ами да. Сега ще се окаже, че не е пратена, или пък че изобщо не е за вас и са объркали номерата на пратките, те най-редовно правят така, а вие ме занимавате с техните си глупости.
Мълча 10 секунди.
- Алоооооо?!
- Да, на телефона съм. Не разбрах въпроса просто…
- Нищо, сигурно са объркали номера на пратката.
- Работя с тях от много време. Сигурен съм, че са пратили пратката както трябва.
- Е да, ама аз работя с тях от повече време и знам какви ги вършат!
Пак мълча 5 секунди.
- Радвам се, че сте наясно, може ли все пак да проверим пратката?
- Да, продължете!
Казвам номера на пратката.
- Добре, как се казвате?
Казвам си името.
- Да, за вас е пратката в действителност. Адресът?
Казвам си адреса.
- Да, той е, да не повярва човек.
Искам да я убия.
- Добре, имали начин да разберем къде е пратката по трасето?
- Кажете ми номера на пощенския си клон.
- Съжалявам, не го знам.
Тук тя избухва гневно.
- Не си знаете номера на пощенската станция? ‘Ми как получавате пратки тогава?
- Донасят ми ги пощальоните.
- Ама господине, вие явно не сте грамотен - това са елементарни неща, които се учат още като малки.
Ще я убия. Но преди това се опитвам да си спомня учили ли са ни в училище кои са пощенските кодове на Пловдив. Особено тези до бъдещия ти офис. Не, не са ни учили. Странно!
- Не съм наясно с пощенския код на станцията ми, тъй като не ми се е налагало да го ползвам. Пратките ми се доставят на място, не съм ходил до клона.
- Еми добре, аз тогава нищо не мога да направя!
- Можем ли да намерим пощенския код по адрес? Той е най-големият в “Северен”, в това съм сигурен.
- Еми не, не можем!
И това го казва викайки. Вече съм убеден, че ще я убия. Ако ще и в ада да горя за това.
- Ами какво можете вие тогава?
- Нищо. Я  ми дайте телефонния си номер, аз ще проверя кой е кода и ще ви се обадя.
Прошепвам на колежката: Нина, кой ни е стационарния в офиса?
- Ооо, ама вие дори и телефона си не знаете!
Полудявам. Нервите ми не издържаха и й се развиках за това как си е моя работа какво знам и какво не знам.
- Кажете ми номера си!
Колежката ми го продиктува.
- Този ни е номера. С код за Пловдив “032″.
- Представете си, знам го! Добре. Ще проверя и ще Ви се обадя.
- Довиждане.

Не се обади. По-късно ще отида до кварталната поща и ако някой ми каже нещо на криво ще ме гледате довечера в новините.

Борбата със спама в последните години е безмилостно жестока. Част от администраторите на уеб-сайтове по света са поставени пред жестокият избор или да оставят руските и секс спамаджии да обикалят на воля из онлайн-отрочетата им, или да се простят с ниско образования контингент. Е, част от тях очевадно избират втория вариант.

Регистрирайте се! Попълването на формуляра отнема 3 минути, а решаването на кепчата може да стане на телефон 1-800-DIAL-A-MATH

Историята започна няколко дена преди 31 декември, а мястото на събитието е китния български курорт Велинград. При шофиране с около 40км./ч в града попаднах в кокетна перфектно изрязана във формата на правоъгълник дупка на асфалта, дебрите на която бяха на около 20 сантиметра под земната повърхност. Разбира се - крива джанта, много зверски удар, уплашени пътници. И всичко това… с 40км./ч!
По-интересното беше, че можех безпроблемно да се прибера в Пловдив. Има само една лека подробност - след попадането в дупката двигателят на колата загасна и не желаеше да запали отново по никакъв начин. Причината - колата беше включила anti-explosion защитата си за случаи на катастрофа, чрез която спира подаването на горивото до двигателя до второ нареждане с цел избягването на разтичане на гориво, запалването му и…
По принцип деактивирането на тази защита не е нищо особено. В автомобила има копче, което се натиска, защитата се деактивира и си свободен да запалиш автомобилът си и просто да потеглиш. Има само един почти незначителен въпрос, който разваля идилията.

А именно - къде подяволите е това копче?

В крайна сметка, след 30-минутна борба и справки по телефона, както и в Интернет, намерих къде се намираше прословутото бутонче. Натиснах го, колата запали и се прибрахме безпроблемно в Пловдив.  Разбира се, със силно занижена скорост, тъй като при 70км./ч гумата кривеше заплашително.
Каква е равносметката? “Оправяне” на гума в новогодишния ден, 20 лева “назад” за работата при майстора, ‘срам-ме е да си кажа колко’ лева за нова джанта и… така.

Разбира се, на следващия ден, аз трябваше да си купя винетка. Сами можете да се сетите с каква погнуса подадох парите на служителката в Shell, след което с каква погнуса залепих отвратителния стикер на стъклото на бялата ми каляска.
И, за да е пълна картинката, днес (5 януари) в 1 часа през нощта пътувах от Пловдив до София по магистрала “Тракия” за рекордно ниските три часа и половина. Сутринта, в 6:00 потеглих обратно към Пловдив от София и този път успях да намаля времето на 3 часа.
И то не защото колата ми не е подготвена добре - колата е с широки 17″ джанти и зимни гуми, всяка от които струва 400лв. Просто на 80% от магистралата не можеше да се види цветът на асфалта, тъй като ледът го покриваше невероятно добре.

И, разбира се, между 1:00 и 4:30 не видях нито една машина на магистралата, която да прави нещо по въпроса.

Евала, винетке! Догодина ще те фалшифицирам, обещавам!

Някой да открива десетте разлики? Не разбирам защо от Вирджиния Рекърдс решиха да “омажат” така имиджа на един прохождащ рокаджия с хъс (няма да крия симпатии, како Сийке, аз съм от тях!), преписвайки му кавър на песен. Как да се радвам, как, когато и рокът е кавър-пародия…

nbsp;

Тази вечер с 50-те процента гледахме телевизия за първи път от месеци. И по-точно bTV. След Dancing Stars започна Шоуто на Слави, което беше посветено на проблема с усвояването на 10-те милиона за ин-витро процедури. След интервютата и предаването “на живо” режисьорът пусна една песен на Слави Трифонов и компания, чието име не мга да си спомня, но все пак нещо ми направи наистина силно впечатление. Глупаво е да се опитвам да анализирам ред от текст на песен, и все пак след 5 секундно взиране в мен се роди гениалното прозрение, че Слави може би набира скорост за следващите парламентарни избори. Подозренията ми бяха засилени от множеството камъни, изсипани по държавната администрация по време на цялата продължителност на предаването.

Подозрението ми се струва резонно поради няколко причини:

• От Трифонов и компания струи неприязън към политическите муцуни, които се въртят в българското политическо пространство. Това отрицателно чувство е явно и не може да бъде отречено
• Трифонов винаги е имал търкания с почти всяко правителство на китната ни Родина и съответстващата й държава, под една или друга форма
• Слави Трифонов е човек (противно на информациите в някои жълти медии, че е извънземен), който цял живот си я поставял все по-високи цели и винаги се е борил за тях с хъс. Дори да не ми е фаворит в последните години, когато откровено казано се “уля” с някои свои действия и определено взе да заприличва на “Лили Иванова”-та на шоу-бизнеса, не може да бъде отречено, че Трифонов е борбен човек, който винаги тихо е постигал това, което си е поставял за цел.
• Продължението на горното - върхът в кариерата на всеки един силен мъж е изгряването му на политическата сцена. Да не забравяме, че Арнолд Шварценегер (по-познат по нашите ширини като Бат’ Арни) все още е губернатор на Калифорния (където, впрочем, ще ходя на едномесечно посещение януари месец. Лос Анжелис, Холивуд, Лас Вегас, Сан Диего и Сан Франциско… хиър ай кам!). Поне в САЩ миграцията от шоу-бизнеса към политическия “бизнес” не изглеждаше да е неуспешна, нали? Не съм чул за недоволни California guys…
• Слави отдавна изчерпа своя творчески потенциал. Не казвам, че той е бил малък - просто в природата такова нещо като “неизчерпаем източник” почти няма, особено когато става въпрос за човешко същество и ум. Музикантите и сценаристите около него също избледняха с течение на времето, колкото и велики да бяха идеите им в началото и средата на 90-те и колкото и завидна да беше смелостта им тогава. Както великите музиканти пеят, The wind it takes it all…
• Поради горната причина е логично Слави Трифонов да е взел решение да облече нови дрехи. Ужасно нови.
• Песента, която беше пусната в шоуто му (сега се сетих - казваше се “No Mercy”) хвърля тонове слюнка по българския елит - бил той в ложата на шоу-бизнеса или на политическата цена.
• Чел съм биографичната му книга. Е, тя беше писана от Любен Дилов-Син, добре. Но възгледите все пак ми допаднаха. Хъсът също. Несъгласието с “Тука е така” също. Винаги съм се сещал за тази книга когато съм виждал същия този надпис над култовото рокерско заведение “Трабанта” в любимия ми Пловдив (мир на праха му, за съжаление огънят не прощава на никого и нищо). Чел съм и за това колко много мрази “е, знаеш как е…”. Дали не е събрал смелост и желание да промени това “тук”, за да не бъде “така”? Както пееха едни култови български рапъри от недалечното минало, “Въпроси без отговори, направо ще…”.
• Това не е довод, а въпрос, понеже не съм гледал предаването от наистина ужасно много време. Някой да е обърнал внимание на някакви особени коментари по отношение на Бойко Борисов?

Може би греша много, може би съм забелязал факт, може би просто червеното вино си казва думата. И все пак, струва си човек да се позамисли за момент. Хората за кой ли пореден път имат нужда от своя спасител (както Edguy пееха - New Age Messiah), а г-н Борисов засега не е набрал чак толкова голяма скорост поне според моите виждания.

Ще поживеем, ще видим…