Първата сутрин от седмицата. Отиваш на работа, а в офисa те чакат колежките, които те посрещат със “Здрасти! Я виж този компютър, че няма Интернет…”. Окей, щом са рекли! Замъкваш си задника до малката крайна стая, където те чака комп, който се рестартира секунди след като го включиш. Мъчиш това, мъчиш онва, проверяваш хардуери, мардуери, BIOS настройки, правилно свързани периферии… всичко изглежда да е ОК. А компотът продължава да си се джурка. Нямаш инсталационен диск на Windows, така че не пробваш класическото “Преинсталирай и ще се оправи…”.

Колежките ти звънят на компот-поддръжката, след два часа (два часа без Интернет в уеб-агенция… оха) идва служител на известна компютърна фирма, от която са закупувани компютрите, поглежда го, врътва го, отваря го, цупи се… и казва “еми хардуерен е проблемът явно, ще го занеса на колегите”. Окей, готин, давай.

Носи го след четири часа (през които вече сме купили рутер от същата фирма, настроили сме го успешно и вече нямаме проблеми с нета) същия този симпатяга носи буркана, казва “Ами Windows-ът нещо, repair-нахме го.”. Супер, имаме си още един функциониращ комп, на който няма кой да седи. “Колко ще струва?” “Еми 50 лева, ей сега ще донеса фактурата”.

Що не отворя компот-хелп фирма? След година ще съм на Бахамските острови.