Hell yeah. I just love it. Градът оживява… градът буквално оживява. Никога досега не съм виждал толкова хора по улиците, камо ли пък вечер, в зората на нощта.

Разбира се, не всичко мина по план. След края на работния ден имах ангажимент, след това трябваше да уважа (хлъц) една приятелка за рожденния й ден, та мирно и спокойно отидох в заведението. Та, от бат’ ви Мъро да знаете - ако рожденничката работи като барманка в заведението, в което се празнува, това не е на добре. Като си поръчаш чай с ром получаваш ром с чай, като си поръчаш кола с уиски получаваш уиски с кола, като си поръчаш джин с тоник получаваш привидения, че джин-а от лампата на Аладин ти се хили на стената и все такива ми ти приятни картинки… А още по-големият филм е като живееш в града, в който “Аладин” отдавна е загубил образа си на приказен герой. Тъй, де - коя майна вече не се сеща за мазен дюнер като чуе туй тъй вълшебно име?

Все тая, де. Успях в крайна сметка с една друга приятелка да посетя етнографския музей, като докато стигна до срещата на Джумаята се спирах 10-на пъти с някакви познати… както казах, целият град беше се показал в центъра на града. Наистина готина обстановка.

Та, на културата да се върнем - в етнографския имаше изложба на филмов декор, филмово облекло от големите български филми, дори и снимачна техника. УНИКАЛНА КРАСОТА! Имаше дори трон, включително и реквизит за персоната, която седи на трона. Изумително, но факт - ролята на ханове, царе и всякакви други образи от епичното минало на тези земи, върху които живеем днес, се играха от дългокоси метълизирани типове. Имаже дори музика наживо в двора - за тези, които не можеха да се доберат до същността на изложбата.

Спирам дотук с хаотичните писаници, че много се разсейвам и не мога да си хвана мисълта. Айде, ще се видим пак догодина, в същата нощ!

П.П. От сувенирния магазин си купих чаша с рисунка на Пловдив, която смятам да ползвам в работа. Тъкмо излизам от магазина и виждам същата чаша в магазина отсреща, но с 3 лева по-скъпа. Hell yeah. Мърфи, къде си, чадо мое?

П.П. 2 Песента на вечерта - Red Hot Chilly Peppers - Otherside. How long will I slide?
П.П. 3 Утре предстои едно хубаво 100 километрово каране в Родопите с една солидна група колоездачи. Най-накрая \m/ Ако планината не отиде при Мъро, Мъро ще отиде в планината, разбира се.