Понеже в редакцията на списание “Точката” се получиха много притеснителни писма от наши редовни читатили, та да си кажа, че нещата са ОК. Просто в последните дни не ми остава много-много време да се добера до компютър. В отпуска съм, ходя на очните в университета, че почна учебната година, карам вечер с разни хора (и разни нимфи) и тинтири минтири. Не се оплаквам, ама декември месец ще ми е в пъти по-добре
За интересуващите се от другата част на нещата - скайпаута ми се активира. Всъщност проблемът беше в смотаните български банки и още по-смотаните ePay, които извършиха банков превод със скорост обратнопропорционална на скоростта на светлината. Как му се вика, скоростта на мрака ли? Сори, може да се кефя на ePay по принцип, ама седмица да чакам за един превод и най-накрая някаква кукумаФка от съпорта да ми каже, че не съм чел достатъчно и следващия път повече да гледам в надписите, еми ш’ма извиняяти, ама такова отношение към клиента не съм очаквал. Не, че после не си наваксах с отговора, де ^.^
Tа отново да се върнем на скайпа - добре е. Готинко е, евтинко е, малко връзката със САЩ на моменти и тя е баш’ в другата посока на идилията, ама какво да се прави. Вече свикнах да говоря със секунда закъснение. После ми говорят, че телефонните разговори били в реално време… мааа’ха бе, даже и отгоре.

С ОББ нещата също се оправиха. В крайна сметка след възроптаване в банката казаха, че в договора било печатна грешка. Не знам кое му е печатно сгрешеното на 37.50 и 12.50, ама те си знаят. Това бил единственият договор, в който пишело, че таксата за следващите години била 12.50, в останалите изрично било посочено 37.50. Странно, нещо не ми изглеждаше да е писан на ръка документа, даже на мястото на името имаше точици и се попълваше допълнително над напечатаната бланка… ама те си знаят. Не посмяха да възроптаят срещу искането таксата да си бъде върната на 12.50. Сега се чудя да го закривам ли този кредит, да не го ли закривам? Сигурно е голяма гъзария да плащаш 12.50 месечно когато другите плащат по 37.50, хехе.

Отделно се задава едно интересно състезание на 6-7 октомври, тук край Пловдив. 24 часов mtb маратон в отбори по двойки. Много примамливо звучи, страшно много ме блазни идеята. Ама като си помисля какви сериозни проекти ме чакат в работа и след въртене цяло денонощие в каква форма ще съм в идните 2 седмици… много се замислям. И все пак ми се кара, та две не виждам. 1-3.
В този ред на мисли, също толкова много ми се и спи, така че…

(тук минават финалните надписи)