Няколко дена преди коледа се случи нещо, което за кратък период от време ме беше изкарало извън нерви, но в крайна сметка беше забравено до днес, когато се присетих.

Не помня кой ден беше, но помня, че разстоянието от Халите в Южен (гр. Пловдив) до един магазин, който беше в една пресечка на бул. Руски (в близост до пожарната на “Централен”) го “стопихме” с колата за скромния час и половина, при нормално необходимо време от около 5-10 минути. Причината беше, че до площад “Съединение” беше станала сериозна катастрофа, в която рейс на “Градски Транспорт”, пардон, “Хеброс Бус” беше позавлекъл няколко автомобила. Разбира се, в трафика тази причина не ни беше ясна. Все тая!

В крайна сметка, след като се върнахме до Халите в К. Париж, оставихме колата и решихме да поемем пеша до Панаира, тъй като в този изключително приятен полу-софийски трафик наистина не ми се шофираше. Речено - сторено. Поразкарахме се до панаира (~6 килоемтра), видяхме се с майка ми. На връщане отново тръгнахме пеша. На колелото на “Панаира” стъпнахме на пешеходна пътека и тръгнахме по нея, при което два автомобила спряха и ни изчакаха да пресечем. Тъпчехме зебрата гордо със зимните си обувки, докато изневиделица след 2-рата спряла кола не изскочи един бял мерцедес (ме преследва в живо-о-та), който беше каран от някакво малоумно говедо, което беше решило, че щом на пешеходната пътека има два спрели автомобила, значи то непременно са балъци и малоумното говедо може просто да намери някаква пролука между двата тротоара на пътя, откъдето да се шмугне и да си продължи напред, без да си прави труда да спира. В крайна сметка - всички в тази страна са балъци, само говедата са си говеда!

Речено - сторено. Колата с прилична скорост се промуши в ляво от единия спрял автомобил. Слава богу ни забеляза в последния момент и наби спирачки.

Трудно може да бъде описан следващият момент. Нещо средно между сцената в последната “Матрица”, в която камерите започват да се върят около Нео и той гледа лошо агентите и някой от погледите на Чък Норис, който се готви да убие динозавър. И понеже съм изключително културен гражданин с ясно изявена гражданска позиция, изпод сбръчканите вежди и изострените очи се отвори една голяма порта на мрака, от която се чу ехото на Боговете, което гласеше: “Да ти еба майката-а-а!”.

Разбира се, говедото не остана съпричастно и взе да блъска по волана разярено от моята обида, след което няколко пъти изигра сценката “Ей-сега ш’ъ слезн’ъ и щ’и счупа мутрътъ!”. И когато дойде време за “чупенето на мутрътъ”, сиреч след като тръгнах към шофьорската му врата (разбира се, без никакво желание да се стига до бой, просто исках да му обещая, че утре аз ще изкарам по същия начин акъла на детето му и жена му), говедото просто даде газ и изпили евтините си летни гуми, отпрашвайки в неизвестна посока.

Каква е поуката от тази кратка и до болка позната история, драги ми читателю?