Денят е неделя 19-ти октомври, или казано по по-кратък начин - днес. Мястото е Руски пазар - Пловдив, точно до КАТ. Не ме питайте какво съм правил на това място - просто трябваше да се купи нещо, което другаде трудно щеше да се намери. Както и да е.

Паркирах колата до паркинга на ссиганските мезонети. Тези, които бяха построени с незнайно какви пари и които се дават на изстрадалите роми срещу крайно символични двуцифрени (далече от трицифрени) суми месечно. Хубав мини-район, с улици в него, паркове и дворове към всеки един мезонет. Място, за което аз вероятно ще си късам задника от работа десет-петнайсет години. Но както и да е - паркирах си колата, при което, разбира се, веднага бяхме нападнати от малките ссиганчета, които викаха вече хроничното ‘бате, дай някакви с’тинки’. Обикновено към тази реплика добавят и “за да ти пазим колата”, което е по-скоро заплашително отколкото вдъхващо доверие, но този път спряха до тук. Казах им, че това ще стане после - като се върна. Това е единственият начин да ги накараш да престанат.

Влезохме в изключителния търговски обект, наречен “Руски пазар - Пловдив” и още на входа намерихме това, което търсихме. Пет минути по-късно вече вървяхме към колата, като в далечината, зад останалите коли, видях как разни ссиганчета и един маалко по-голям ссиганин са се облегнали на Роувъра ми. Стана ми леко неприятно, понеже в никакъв случай не ми е от любимите гледки тази, в която някой непознат се обляга на автомобила ми - повечето мъже ще ме разберат what I mean. И докато се замислях как точно ще им каже, че не ми е приятно това, което правят… алармата на колата изпищя. При това сериозно - Роувър слагат фабрична алармена система на всичките си автомобили, която пищи с клаксона, който от своя страна може да бъде окачествен на смесица между свирка на влак от 40-те години на миналия век и сигнален вой на ферибот. Демек - суматохата стана страшна, а ссиганчетата се разбягаха към мезонетите. Успях да ги пресрещна и видимо доволен от случилото се по изключителен мил начин се разкрещях защо подяволите колата ми пищи и какво правеха на нея. Голямото ссиганче (което впрочем беше без зъби - или и преди е загазвал, или прекалява с лепилото) ми каза гордо и почти разчустващо ме, че ми бил затворил вратата само и тя била писнала. Интересно, как я е затворил, като аз определено не съм я оставял отворена?

Хванах го и го закарах веднага до колата, за да видим на място има ли нещо взето от нея, или пък някакви щети от “затварянето” на вратата. Всичко беше наред, нищо не беше взето. Ако не бяха леките ми проблеми с КАТ, за които ще опиша малко по-късно, веднага щях да се обадя в полицията и щяхме да обсъдим проблема с тях. Имахме свидетели, които казваха, че всъщност групата е отворила колата. Страшна система - няколко ссиганчета се облягат на колата и едно от тях действа. Всъщност, нека ви кажа как става цялата схема:

Аз паркирам. От двете коли на колата застават ссиганчета - едно то задната лява врата и едно до десните врати. Изключително е важно това от задната лява врата да успее да “открехне” леко вратата - така, че датчикът да отчете, че заключването е успешно, но същевременно вратата да бъде отворена в последствие. Всичко е ОК, искаме стотинките, собствениците на автомобила (и собствеността в него) се отдалечават, заключват колата дистанционно, бараме си ушите за известно време, докато изчезнат от хоризонта и… действаме. Обграждаме колата, а най-малкото и талантливото от нас се промъква до вратата и я доотваря. Лошото в случая е, че колата е с алармена система на всички врати, вкл. и задна лява, така че в момента, в който датчикът усеща раздвижване в задна лява врата, той изпраща сигнал към бордовия на компютъра, който от своя страна активира клаксока, който от своя страна… всява смут наоколо. Ако колата нямаше качествена аларма, никой нищо нямаше да разбере - влизаме си в колата, взимаме каквото намерим за добре, затваряме вратата и изчезваме. От горе на всичкото се намираме в гетото, така че ще им е трудно да ни разпознаят сред гората от лица като нашето.

Жалко, до момента винаги защитавах “братята ссигани” за действията им. Но както се казва - this time it’s personal, т.е. този път опря и до нашия кокал, което пренася нещата на по-различно ниво, с по-различен поглед. Нямам против никого, докато той не се намеси в личния ми живот. От сега нататък имам против.