Не, сериозно. Писна ми. Вече седмица ме пращат за дренки, които мога да набера след не по-малко от час.

- Нямаме интернет, какво да правим?
-Рестартирайте модема и изчакайте един час.
- ?!
- Ако и тогава продължи да е така, обадете ни се.
- Яко, маце… щом толкова те кефи да си гукаме по телефона…

- Пренасочването на всички портове спря да работи.
- Момент, изчакайте… да, наистина е имало пренасочване на всички портове, виждам в системата.
- А стига, бе! И аз да не съм разбрал!
- Ами, ще пусна заявка до колегите да го погледнат защо не работи… обадете се след час-час и половина ако не работи до тогава.
- Супер, явно и ти си падаш по телефонната любов…

- Нямаме интернет.
- Ами, рестартирайте модема и…
- Хубаво, ще ви звънна след час!

- Нямаме интернет. Да Ви звънна ли след час?
- Ами… да.

Попаднах на едно интересно адресче, което си струва да се погледне - vanga.info. Поздрави на мацката, която се е постарала да събере толкова много информация на едно място.

П.П.

Въпрос: Говориш ли с духове?
Ванга: Идват много и най-различни. Някои от тях не мога да ги разбера. Но тези, които идват и са около мен, ги разбирам. Един идва, чука на вратата и ми казва: „Тази врата не е добра, смени я!”

А стига, бе!

… когато и с двете не си наясно, е (е)пична битка. От тия, дето до последно не знаеш пИчелиш ли ги, не ги ли пИчелиш. И всяко ново сражение те навежда все повече и повече на мисълта, че тая работа хич не е за теб, ама понеже си единствения мъж в офиса, трябва да си отстояваш позицията, ма-а хака. В крайна сметка успяваш, след като прекъсваш нета на целия офис за около половин час. Една грешна цифра в тая област може да ти струва ресет-а на рутера, щото иначе няма как да му отвориш контролния интерфейс. Тъпа работа.

В крайна сметка успях, де. Подкарах нужните портове (и рутера, и модема искат да работят на :80 и хич не се отказват от това, говедата им с говеда), така че всичко е ток и жица засега, плюс малко хеви метъл за застройка. Само дето ме питаха защо Апача бачка на 8085-ти порт, тъй екстравагантно. Казах им, че просто ми е любимо число. Ходи им обяснявай, че си пуснал римоут-а на модема през 8080 и не можеш да намериш от къде се махаше…

Впрочем, ако ви трябва добър и лек FTP сървър, който даже и изглежда приятно, вижте ей тая джаджа. Много секси.

П.П. Ресторанта до офиса съкс. Тиринтина ли се казваше, Тиримилина ли беше, Травестина ли… все тая. След 30 минути чакане с мацката, сервитьорка така и не дойде. Да живеят принцесите в партера на Бауцентрум… и Пилето, ама то е много далече, да го ева… Пък и като приятелката ти е вегетарианка, не е яко да буцаш пишелки хапки или пилешка супа пред погледа й, щото после гледа да се сдържа да те целува

Първата сутрин от седмицата. Отиваш на работа, а в офисa те чакат колежките, които те посрещат със “Здрасти! Я виж този компютър, че няма Интернет…”. Окей, щом са рекли! Замъкваш си задника до малката крайна стая, където те чака комп, който се рестартира секунди след като го включиш. Мъчиш това, мъчиш онва, проверяваш хардуери, мардуери, BIOS настройки, правилно свързани периферии… всичко изглежда да е ОК. А компотът продължава да си се джурка. Нямаш инсталационен диск на Windows, така че не пробваш класическото “Преинсталирай и ще се оправи…”.

Колежките ти звънят на компот-поддръжката, след два часа (два часа без Интернет в уеб-агенция… оха) идва служител на известна компютърна фирма, от която са закупувани компютрите, поглежда го, врътва го, отваря го, цупи се… и казва “еми хардуерен е проблемът явно, ще го занеса на колегите”. Окей, готин, давай.

Носи го след четири часа (през които вече сме купили рутер от същата фирма, настроили сме го успешно и вече нямаме проблеми с нета) същия този симпатяга носи буркана, казва “Ами Windows-ът нещо, repair-нахме го.”. Супер, имаме си още един функциониращ комп, на който няма кой да седи. “Колко ще струва?” “Еми 50 лева, ей сега ще донеса фактурата”.

Що не отворя компот-хелп фирма? След година ще съм на Бахамските острови.

… Пинокио отива при планината.

На рожденния ден на Станислава със Зоро (да бе, онзи с маската) се разбрахме сутринта в 9:00 да си срещнем задниците, да ги качим на колелата и да ги замъкнем до х. Здравец, пък там да видим какво ще правим. Естествено, планът беше и жените да се качат горе (мързеливата, с колите), ама както всеки добър план в този живот, включващ жени, и този беше обречен на провал. Нейсе де, с триста и два зора се качихме до горе, където имаше честване на Илинденско-Преображенското въстание, организирано от ВМРО. Честването, не въстанието. Цели бидони с народна музика, чибапчета и баби по монокини. Проснахме се на единствената останала незаета сянка и зачакахме марсианците да дойдат. Аха, не ни огря. Разтършувах се за баба ми и о, чудо! Открих я. Тя ме запаси с цяла пръчка хамбургски салам, краставица, два домата (хит комбинация), пакетирана пържола, плюнка сирене и малко кашкавал. Елеминирахме доказателствата за отрицателно време, полюпихме малко семки и решихме да тръгнем към Храбрино.

Пътят до Храбрино не беше кратък… седем изразходвани лепенки за гуми… и 10 изрязани нокътя докато чаках Зоро да лепи. Пука гуми човека - ще лепи. По-добре тук да пука, а не в леглото. Тук е поправимо и не дава разсейки след 9 месеца.

Нищо де, със сетни сили и общо 8 лепенки се върнахме в Пловдив, налющени с две праскови от центъра на Храбрино, пък и малко сини сливи от Извор. Осем лепенки ли казах? Ааа, да, спуках една на бул. Руски, близо до Зоро… да бе, тоя с маската. И мацката. Тази, с репликата “Ааа, влезте в хола с колелетата, той Николай така или иначе ще го чисти!”.

Найс райд.