Пресцентърът на МВР съобщи, че са заловени хакерите, причинили срива на информационната система за обслужване на детските градини. Това са лицата И.П. на 2,5 години и Б.Б. на 3 години от град С., които не са искали да ходят на детска градина.

…често се сещам за моя любим спортист Дик Хойт, чиито изумителни постижения и живот почнах да следя преди около 5 г.
Дик е станал баща през 1962, но новороденият му син Ричард идва на този свят в конвулсии. Оказва се, че пъпната връв се е омотала около врата на бебето, прекъсвайки притока на кръв и нанасяйки необратими увреждания на централната му нервна система. Детето никога няма да може да ходи, да използва ръцете си, да говори и да контролира тялото си. Лекарите имат само един съвет към родителите: “Отървете се от бебето, дайте го в специално заведение.”
Има ли нещо по-ужасно от това да си напълно обездвижен и лишен от възможността да комуникираш с останалия свят от първата до последната секунда в живота си? Да вегетираш с години, окован в жестока килия - собственото си тяло? Отговорът е: Да, има! Ако жертвата е собственото ти дете. Няма по-голям кошмар за един родител, няма по-голямо страдание. Трудно ми е да си представя каква ледена пустош е преминала през душите на Дик и Джуди Хойт, когато са надникнали в бъдещето на сина си. Неизживяното детство, неизказаните думи, неосъществените мечти, неродените внуци. Сърцето ми се свива и не мога да не си спомня за съкрушения баща в “По жицата”, за умиращата му дъщеричка и за онези покъртителни осем думи на Моканина: “Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!”
Но Дик отказва да се самосъжалява, пренебрегва всички лекари, зарежда се с вяра в сина си и тръгва като бесен да търси… бялата лястовица. Надява се, че съзнанието и интелектът на Ричард са останали непокътнати, и се посвещава на идеята да надвие съдбата. Почва да учи сина си на азбуката и да му чете, без да е сигурен дали има някакъв ефект. През 1972 благодарение на големите сърца на група инженери от университета Тъфт Рич се сдобива с комуникатор, който му позволява да изписва думи на монитор, натискайки бутон с тила си. Оказва се, че малкият не само е наясно какво става около него, но и притежава завиден речник и пъргав интелект. Баща му е твърдо решен, че синът му няма да бъде лишен от нищо и щом не може да се движи,
той ще бъде неговите ръце и крака
Дик започва да носи сина си на гръб, за да се радва на природата, води го на планински преходи със себе си и така двамата изкачват един от върховете в Колорадо. През 1977 Рич се примолва на баща си да участват в 8-километров крос с благотворителна цел. Хойт се съгласява да бута инвалидната количка. В този ден те завършват предпоследни, но надбягването събужда неподозирано усещане в душата на обездвиженото момче. Същата вечер Ричард изписва нещо на монитора си, което ще промени живота им завинаги: “Татко, когато се състезавам, не се чувствам осакатен!” От 15 години бащата е търсел точно това лекарство за сина си - усещането за независимост и пълноценност. От този момент нататък животът му е посветен на една-единствена цел: да улови това усещане и докато диша, да го дава на Ричард. Дик почва да бяга по 5 часа на ден, пет пъти в седмицата, бутайки Ричард пред себе си в специална инвалидна количка. През 1981 двамата се записват под името “Тийм Хойт” в Бостънския маратон и побеждават 75% от участниците. Постепенно Дик влиза в невероятна форма и бяга почти непрекъснато. В момента зад гърба си има невероятните 64 маратона, като най-добрият му резултат е просто феноменален - 2:40,47 часа (36 минути и половина под световния рекорд)!
След 4-годишно участие в маратони двамата се решават на нова лудост: триатлона “Айрън Мен”. Това нечовешко съревнование включва 3,8 км плуване, 180 км колоездене и като капак - класически маратон (42,2 км). Много малко са хората, които са в състояние да издържат подобно натоварване. Аз съм горе-долу в добра форма, но със сигурност
ще се разпадна на отделни митохондрии още в плуването
Хойт връзва с въже за кръста си доста тежка лодка, в която е легнал Ричард, за да покрие тези първи километри във водата. После слага сина си в специална седалка, закачена за предната част на колелото му. Най-изумителното е, че Тийм Хойт често изпреварва 2/3 от съперниците. През годините Дик и Рич участват в общо 911 състезания, включително 206 по триатлон и 24 последователни маратона на Бостън. През 1992 двойката преминава с велосипед през Съединените щати, покривайки 5000 км за 45 дни. Тук всеки любител на бягането е запознат с историята на Хойт. Медийните спортни гиганти ESPN, ABC, Sports Illustrated и HBО отразяват успехите им, а на пазара излизат книга и DVD филм, посветени на техния трънлив път. Много специалисти се питат какви биха били резултатите на Дик, ако се състезаваше сам, без сина си. Той твърди, че ще се провали, защото Ричард е основният му източник на енергия, а и стилът му на бягане е зависим от количката. Наскоро гледах кадри от последното им състезание. Дик въртеше педалите на колелото с настървение, подминавайки изтощените си противници, а изражението на лицето на сина му отразяваше както огромното удоволствие от надпреварата, така и мускулното напрежение, което явно усещаше от усилията на баща си. Вятърът ги блъскаше челно, умората се бе вкопчила в педалите, но Тийм Хойт продължаваше упорито напред: двама души - едно сърце.
Казват, че дори пулсът им се изравнявал по време на състезание
Тази година Дик навърши 65, което просто не е за вярване. В краката му като корабни въжета подскачат чудовищни мускули, а с бицепсите му би се гордял всеки 20-годишен младеж. Този невероятен човек се е подложил на големи лишения и е пренебрегнал собственото си благополучие, за да освободи сина си от капана на съдбата. Почти всеки цент от пенсията му, всеки извънреден приход и всяко получено дарение се влагат във фонда за спорт. Самият Дик живее по спартански, за да си позволи да пътува от маратон на маратон със сина си. За Хойт старши обаче едва ли има по-сладка жертва от тази и ако можеше, сигурно щеше да бяга по 24 часа в денонощието.
Наскоро една от водещите журналистки на САЩ, Мери Карило, интервюира Дик за предаването “Риъл Спортс”. Разговорът им постепенно ги отведе в миналото, към мястото, което Дик все още се страхува да посещава. Там, където в родилното отделение стои сломеният от мъка 22-годишен баща и се взира в мрачното бъдеще на сина си. Струва ми се, че в този момент, пред тв камерата Дик за пръв път кръстоса поглед със себе си и разбра колко изумително е житейското му пътешествие. “Откъде черпиш толкова сила?”, попита Карило и този железен мъж, който винаги е стискал зъби и е гледал напред без никакъв признак на слабост, най-после не издържа и остави сълзите да отговорят. Мери е изключителна журналистка, но и тя самата не успя да овладее емоциите си и
следващият й въпрос се разпадна, задавен в собствените й сълзи
За човек, който е бил напълно отписан от докторите, Ричард Хойт е постигнал много неща: завършил е не само гимназия, но и Бостънския университет и има платена работа в лаборатория. Въпреки че е обездвижен, е видял всяко кътче на Америка и е дал надежда чрез примера си на милиони инвалиди по света. Днес той е на 43, но за родителите детето винаги си остава дете. Затова понякога се питам дали и Дик не сяда вечер до леглото на сина си, за да се взре с гордост в спящото му щастливо лице. Дали минава през съзнанието му мисълта, че той е отговорен за това щастие, че той е подарил на осакатения си син усмивката и шанса за пълноценен живот. Хойт е голям мъж, велик спортист и истински родител. Ако има послание в неговата история, то е, че лесно се прави дете, но трудно се става баща.
Много красота има в спорта. Красиви и елегантни бяха полетите на Джулиъс Ървинг към коша. Красиво бе и финалното разгъване на Луганис миг преди да разпори водната повърхност. Изумително красиви са и ефирните подавания на Зидан. Но понякога спортът може да ни даде нещо още по-впечатляващо и ценно. Един 65-годишен мъж, бутащ с всичка сила осакатеното си, но щастливо дете в инвалидна количка. Какво по-красиво? Магията на спорта се състои в това, че в ръцете на един баща той престава да бъде просто спорт и се превръща в нещо много повече. Нещо пълно със смисъл, обещание и надежда… Като бяла лястовица.

В екстаз съм. Купих си тъй желания англичанин с японско сърце Rover 200. Да ми е честит!

Топ новината от днешния следобед (източник - news.bg):

Безвъзвратно сме изхарчили една торба пари и резултат няма и няма да има.

Това заяви правосъдният министър Миглена Тачева в рамките на работна среща за напредъка в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, организирана от институт „Отворено общество”.

По този начин министър Тачева обясни каква е ситуацията около изграждането на правен портал.

По въпроса за информационните технологии на съдебната власт, Тачева е категорична, че те трябва да бъдат относими през европейския правен портал.
Пречка за изграждането на правен портал на министерство на правосъдието е това, че не са готови имотният, кадастралният и търговския регистри.

Тачева добави, че въпреки изхарчените пари за направата на правен портал на министерството, тя е спряла поръчката за планираните допълнителни разходи за него, тъй като се е оказало, че трябва да има 17 сървъра, които да бъдат в министерство на правосъдието, а един от тях заема половината зала.

Трябва да изпразним министерството, за да сложим сървърите - заради това спрях поръчката, каза тя и поясни, че в Европа се работи в обратен порядък - ако имаме регистър, може да се прикачим към европейския портал.

По време на работната среща стана ясно, че вероятно ще се прави нов закон за МВР, заради предвиденото извеждане на Национална служба сигурност от МВР и вливането й в бъдещата Агенция за национална сигурност.

Това предполага промени в закона за МВР, които с изменения и допълнения не биха могли да се осъществят и вероятно ще се работи нов закон за МВР.

Това съобщи заместник министърът на МВР Румен Андреев по време на работна среща за напредъка в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, организирана от институт „Отворено общество”.

Целта на срещата е анализ на изпълнението на плана за действие по показателите за напредък в областта на тези сфери.

Планът е оценен високо от държавите - членки на ЕС, изтъкна Андреев и се позова на тяхно становище, че планът е амбициозен и ако бъде изпълнен ще трябва да отпадне механизма за оценка и сътрудничество.

Правосъдният министър Миглена Тачева от своя страна изрази надежда на 17 -18 декември парламентът да гласува състава на Инспектората на Висшия съдебен съвет.
Тя каза, че според нея трябва да се подобри работата на Висшия съдебен съвет по отношение на публичността на заседанията.

Новият ВСС ще трябва да приеме нова медийна стратегия, смята Тачева. Тя подчерта, че съветът трябва да направи електронен регистър на дисциплинарните производства.

Прочетох новината три пъти, преди да асимилирам какво по дяволите?

По ред на номерата:

Безвъзвратно сме изхарчили една торба пари и резултат няма и няма да има.

Това не е нищо ново. По-скоро бих се учудил ако Робин Кафалиев направи тъпо предаване. Тоест, никак не бих се учудил. Хубаво е, че вече се правят подобни признания. Лошото е, че след тях не следва затвор.

Тачева добави, че въпреки изхарчените пари за направата на правен портал на министерството, тя е спряла поръчката за планираните допълнителни разходи за него, тъй като се е оказало, че трябва да има 17 сървъра, които да бъдат в министерство на правосъдието, а един от тях заема половината зала.

Така. Пускаме поръчка, харчим милиони, след това спираме поръчката поради някакви си там причини. И имаме изгорели милиони левове, които така и не е ясно къде са изчезнали. Ебати миризливата работа, честно!

Второ - сървър, голям колкото половин зала в Министерството на правосъдието??? Тук вариантите са следните:

• г-жа Миглена Тачева е тъпа като галош
• Министерството й живее с виждания за компютрите от ерата на динозаврите
• България ще произвежда единствените в света 900-процесорни компютри
• Компютърните технологии са назаднали в последните 10 години, вместо да напреднат
• г-жа Миглена Тачева смята, че българският народ е прекомерно прост, за да знае какво е това сървър.
• Сънувам, че прочитам тази новина.

Като цяло - ебати пародията. Скоро няма да плащам данъци! По-добре да си дам сумата от данъчната декларация на някого, на който наистина му трябват тези пари, а не да ги поверя на дебелогуша лелка, която ме взима за зелка.

Освен проЗ програмиЗ, аз съм и скрито лирична душа, харесваща истинските, нежни и докосващи неща. Но и твърдите неща. Не наркотиците, а музиката. И понеже съм даровито (не сексуално, а музикално) дете, тази неделя (16-ти декември) от 19:00 в клуб “Гепи” (Пловдив) ще забием романтично испански метъл серенади с бандата ми Heartwork, като ще ни гостуват невероятните софиянци Wartime, които аз изключително много уважавам, дори когато съм трезвен!

Та, ако са останали още метъли (макар и скрити) в тази държава, които да се кефят на хави от рода на: Hypocrisy, Death, Children of Bodom, In Flames, Amon Amarth, Evergrey, Arch Enemy, Eternal Tears of Sorrow и др., то нека заповядат, ще се радвам да се видим с маймуните

Metalheart!