tochkata.com - ние сме на всяко женско индийско чело!
Историята започна няколко дена преди 31 декември, а мястото на събитието е китния български курорт Велинград. При шофиране с около 40км./ч в града попаднах в кокетна перфектно изрязана във формата на правоъгълник дупка на асфалта, дебрите на която бяха на около 20 сантиметра под земната повърхност. Разбира се - крива джанта, много зверски удар, уплашени пътници. И всичко това… с 40км./ч!
По-интересното беше, че можех безпроблемно да се прибера в Пловдив. Има само една лека подробност - след попадането в дупката двигателят на колата загасна и не желаеше да запали отново по никакъв начин. Причината - колата беше включила anti-explosion защитата си за случаи на катастрофа, чрез която спира подаването на горивото до двигателя до второ нареждане с цел избягването на разтичане на гориво, запалването му и…
По принцип деактивирането на тази защита не е нищо особено. В автомобила има копче, което се натиска, защитата се деактивира и си свободен да запалиш автомобилът си и просто да потеглиш. Има само един почти незначителен въпрос, който разваля идилията.
А именно - къде подяволите е това копче?
В крайна сметка, след 30-минутна борба и справки по телефона, както и в Интернет, намерих къде се намираше прословутото бутонче. Натиснах го, колата запали и се прибрахме безпроблемно в Пловдив. Разбира се, със силно занижена скорост, тъй като при 70км./ч гумата кривеше заплашително.
Каква е равносметката? “Оправяне” на гума в новогодишния ден, 20 лева “назад” за работата при майстора, ‘срам-ме е да си кажа колко’ лева за нова джанта и… така.
Разбира се, на следващия ден, аз трябваше да си купя винетка. Сами можете да се сетите с каква погнуса подадох парите на служителката в Shell, след което с каква погнуса залепих отвратителния стикер на стъклото на бялата ми каляска.
И, за да е пълна картинката, днес (5 януари) в 1 часа през нощта пътувах от Пловдив до София по магистрала “Тракия” за рекордно ниските три часа и половина. Сутринта, в 6:00 потеглих обратно към Пловдив от София и този път успях да намаля времето на 3 часа.
И то не защото колата ми не е подготвена добре - колата е с широки 17″ джанти и зимни гуми, всяка от които струва 400лв. Просто на 80% от магистралата не можеше да се види цветът на асфалта, тъй като ледът го покриваше невероятно добре.
И, разбира се, между 1:00 и 4:30 не видях нито една машина на магистралата, която да прави нещо по въпроса.
Евала, винетке! Догодина ще те фалшифицирам, обещавам!
Някой да открива десетте разлики? Не разбирам защо от Вирджиния Рекърдс решиха да “омажат” така имиджа на един прохождащ рокаджия с хъс (няма да крия симпатии, како Сийке, аз съм от тях!), преписвайки му кавър на песен. Как да се радвам, как, когато и рокът е кавър-пародия…
nbsp;

Тази вечер с 50-те процента гледахме телевизия за първи път от месеци. И по-точно bTV. След Dancing Stars започна Шоуто на Слави, което беше посветено на проблема с усвояването на 10-те милиона за ин-витро процедури. След интервютата и предаването “на живо” режисьорът пусна една песен на Слави Трифонов и компания, чието име не мга да си спомня, но все пак нещо ми направи наистина силно впечатление. Глупаво е да се опитвам да анализирам ред от текст на песен, и все пак след 5 секундно взиране в мен се роди гениалното прозрение, че Слави може би набира скорост за следващите парламентарни избори. Подозренията ми бяха засилени от множеството камъни, изсипани по държавната администрация по време на цялата продължителност на предаването.
Подозрението ми се струва резонно поради няколко причини:
Може би греша много, може би съм забелязал факт, може би просто червеното вино си казва думата. И все пак, струва си човек да се позамисли за момент. Хората за кой ли пореден път имат нужда от своя спасител (както Edguy пееха - New Age Messiah), а г-н Борисов засега не е набрал чак толкова голяма скорост поне според моите виждания.
Ще поживеем, ще видим…
Когато си мислите, че да си пилов е хубаво, погледнете фотографиите по-долу и си помислете отново
Тези дни стартира новата версия на легендарния български сайт Data.bg. Дизайнът е наистина обещаващ, дело е на моя приятел и съгражданин Петър Илиев, чиято работа винаги съм харесвал. За съжаление, програмистите явно не са си свършили работата особено добре, а може би пръст в цялата работа имат и администраторите. В сайта постоянно излизат грешки за “Too many connections”, но поне знаем, че в Дата този път са взели мъдрото решение да ползват PDO
Остава само да пожелаем на екипа на Data.bg “скорошно оздравяване”, т.е. по-навременна оптимизация на сайта и безаварийно шофиране из дебрите на българския Web 2.0 ![]()